Какво прави някои хора щедри, а други стиснати до неузнаваемост? Швейцарски учени смятат, че определящото влияние идва от големината на част от човешкия мозък, пише в. „Дейли мейл“. Те са открили сериозни различия в част от сивото вещество на човека, свързано със загриженост за другите и моралните решения. Учените са поискали от 30 доброволци да преминат през сканиране на мозъка, докато играят компютърна игра, чиято цел е разпределяне на пари за тях и за анонимни партньори. Участниците, взели щедри решения в играта, като давали на другите пари за своя сметка, се оказали с по-голяма темпоропариетална връзка от онези, които са се оказали стиснати. Сканирането е показало и по-голяма активност в тази част, разположена в дясната половина на мозъка, след като всеки участник е отпуснал максимума на останалите, в сравнение с по-пестеливите. Определянето на максималната точка е позволило на изследователите да класират алтруизма на всеки индивидуално. Според проф. Ернст Фер, който изследва човешкото поведение в Университета в Цюрих, това е първото биологично обяснение на нашето ниво на алтруизъм, което почти не се променя в живота. „За една нощ добрият човек не става егоист“, изтъква съавторът Йосуке Моришима.
Учените смятат, че „базово равнище“ алтруизъм може да бъде трансплантирано в мозъка, но решенията ни зависят от контекста и евентуалната цена за другите. Важно е да се отбележи също, че компютърната игра тества „чистия алтруизъм“, докато в живота решенията са по-сложни.