Марс е бил сух в продължение на повече от 600 млн. години и тази „суперсуша“ е направила повърхността на Червената планета напълно необитаема. Това показва изследване на частици от марсианската почва, проведено от учени от лондонския Импириъл колидж.
Изследователите анализирали данните, събирани от марсохода „Финикс“ през 2008 г., в продължение на три години. Резултатите показват, че повърхността на Червената планета е била суха стотици милиони години, въпреки данните, че на Марс има лед и че четвъртата планета в Слънчевата система е била много по-топла и влажна в ранната си история преди повече от 3 млрд. години. Учените са установили, че върху почвата на Марс е имало течна вода в продължение на най-много 5000 години след формирането на планетата преди милиарди години. Те открили също, че марсианската и лунната почва се формират при едни и същи изключително сухи условия.
Сателитни снимки и предишни изследвания доказват, че почвата на Марс е еднаква навсякъде, което предполага, че резултатите от последните анализи могат да се приложат за цялата планета. Това предполага, че на Марс е имало вода в течно състояние за твърде кратко време, което не е било достатъчно, за да може на повърхността да се задържат каквито и да е форми на живот. Затова учените са убедени, че ако на Червената планета има живот, той със сигурност се крие под повърхността.
„Открихме, че въпреки изобилието от лед Марс е преживял суперсуша, която е продължила милиони години. Смятаме, че този Марс, който познаваме днес, е напълно различен от планетата в ранната й история, която е имала много по-топли и влажни периоди, и тогава вероятно е била много по-подходяща за формирането и поддържането на форми на живот“, обясни д-р Том Пайк от Импириъл колидж.
Той и колегите му анализирали пробите от почвата на Марс с помощта на оптичен и атомно-силов микроскоп, за да получат триизмерни образи на частици с диаметър от 100 микрона. Те търсили микроскопични глинени частици, които се образуват при разбиването на скалите под въздействието на водата. Учените изчислили, че глинените частици представляват по-малко от 0,1% от почвата на Марс, докато на Земята те са най-малко 50% от съдържанието на почвата.

---

Намериха нова потенциално обитаема планета с три слънца

---

Четвърта потенциално обитаема планета извън нашата Слънчева система, с температури, които могат да поддържат течна вода и форми на живот, беше открита от международен екип от астрономи само на 22 светлинни години от Земята, съобщи „Дейли телеграф“.
Учените анализирали данни от Южната европейска обсерватория за звезда, известна под името GJ 667C – джудже от клас М, което отделя по-малко топлина от нашето Слънце. Най-малко три планети обикалят около звездата GJ 667C и една от тях е достатъчно близо, за да абсорбира толкова светлина и енергия, колкото и Земята. Планетата има подобна температура като земната и на повърхността й може да има вода. В нейната система има още две звезди – оранжеви джуджета от клас К, което означава че потенциално обитаемата планета има три слънца. Годината на скалистата планета GJ 667Cc продължава близо един земен месец, тъй като тя обикаля своята звезда за 28,15 дни.
Според някои експерти обаче е малко вероятно около джуджета от клас М да има обитаеми планети, тъй като те биха могли да излъчват смъртоносна радиация заради честите слънчеви изригвания.
Астрономите вече са идентифицирали три потенциално обитаеми планети – Gliese 581d, HD 85512 b и Kepler 22b.