Шотландски учени клонираха човешки мозъчни клетки

Учени от университета в Единбург са използвали клониране, за да отгледат мозъчни клетки от клетки на кожата. Това може да помогне на лечението на нервни и психични заболявания, пише “Гардиън”. Преди 16 години учените от Единбург създадоха първото клонирано животно - овцата Доли. След новите разработки същата технология позволява на лекарите да отгледат мозъчни клетки от пациент, идентични с тези в мозъка му, като вземат само парче от кожата. След това клонираните клетки могат да бъдат проучени, за да разкрият неврологичните данни за състоянието му. Невроните могат да разкрият много за състоянието на пациента, но “не можете да забиете игла в мозъка на някого и да вземете клетки”, посочва професор Чарлс Френч-Констант, директор на центъра. Да се вземе проба от кожата обаче е лесно, а превръщането й в мозъчни клетки ще позволи достъпа до клетки, които дотогава са били недостъпни. В бъдеще този метод може да замени и биопсиите от други “проблемни” органи като черния дроб и сърцето.
Учените са се концентрирали върху серия неврологични заболявания, включително множествена склероза и Паркинсон. Освен това се работи върху шизофренията и биполярната депресия, които също се отключват от проблеми в мозъчната дейност. Професор Ендрю Макинтош от Кралската болница в Единбург обясни, че първо са използвани проби от кожата, за да се създадат различни видове мозъчни клетки на пациенти с шизофрения и биполярна депресия. “След като сме събрали тези образци, разглеждаме стандартни психиатрични лекарства като лития, за да видим как влияят на тези клетки в лабораторията. После започваме да мислим за нови лекарства. Нашите серии мозъчни клетки може да станат тестови платформи за нови медикаменти”. Надеждите са, че работата в тази насока може да започне до година-две.
В миналото учените също изследваха мозъчна тъкан от пациенти с шизофрения, но можеха да го направят само след смъртта на пациента след провеждането на аутопсия. Това обаче означаваше, че тъканта е засегната от причините за смъртта, както и от влиянието на приеманите медикаменти, често вземани в продължение на десетилетия. Достъпът до тъкани, докато пациентът е жив, беше изключително затруднен, подчертава Макинтош. Наличието на достъп до живите мозъчни клетки е “значителен напредък за разработката на лекарства за тези болести”, добави той. Планирани са и експерименти с пациенти, страдащи от множествената склероза. Учените искат да изяснят защо болестта протича с различна скорост при различни пациенти, като при някои уврежданията на миелиновата обвивка на мозъка се поправя и те живеят в продължение на много години. Според експертите от Единбург причината може да е в олигодендроцитите, които произвеждат миелина и го наслагват върху нервните клетки. Ако се окаже, че има разлика между олигодендроцитите на пациентите с бързо протичаща болест и тези, при които тя се развива бавно, може да се стигне до създаването на ново поколение лекарства за множествената склероза. Ключът към загадката може отново да се окажат стволовите клетки, които позволяват да се създават модели на болестите с цел разработката на лекарства.

Станете почитател на Класа