От зараждането на живота на Земята преди около 3,5 млрд. години уязвимите видове винаги са съществували в сянката на унищожението. Изчезването на видовете е нещо напълно естествено – 99% от всички 4 млрд. форми на живот, за които са смята, че са еволюирали оттогава, вече са измрели. Освен това през последните 500 млн. години планетата е преживяла пет пъти значително ускоряване на обикновено стабилния темп на измиране на видовете. Тогава повече от 75% от формите на живот на планетата измирали за период, който от геоложка гледна точка се равнявал на един миг.
Поне едно от тези масови измирания било причинено от апокалиптично събитие в стил Холивуд. Ако огромен астероид удари Земята например, сблъсъкът би предизвикал унищожителни земетресения и цунами по цялото земно кълбо. Това вече се е случвало – динозаврите, заедно с повече от половината от останалите видове, са били ликвидирани преди 65 млн. години, след като астероид с диаметър 10 км се разбил в район около Мексико. Според изчисленията на учените на всеки неколкостотин хиляди години обект с диаметър над 1 км се сблъсква с нашата планета, а обект с диаметър над 6 км, който би предизвикал масово измиране на видовете, може да се сблъска с нашата планета на всеки сто милиона години, като срещата ни с втория вид обекти вече е просрочена.
Други природни бедствия, които могат да имат подобен ефект, са рязка промяна в климата или масивно вулканично изригване. Подобни събития биха предизвикали глобални катастрофи, които могат да ликвидират голяма част от живота на Земята. Като се има предвид обаче, че сме преживели стотици хиляди години, изложени на такъв риск, е малко вероятно подобно бедствие да сложи край на нашето съществуване.
Космическите заплахи за живота на Земята винаги са ни съпътствали – сблъсъкът на нашата галактика Млечния път с най-близкия ни съсед Андромеда например или появяването на черна дупка. В действителност обаче може да се окаже, че най-големите рискове за човечеството произлизат от нашите собствени действия – климатичните промени, замърсяването, изчерпването на природните ресурси и ядрените оръжия.
Като се има предвид колко са успешни през последните години филмите за бедствия, слагащи край на света, изглежда, човекът е истински запленен от подобни сценарии. В реалния свят не можем да знаем как и дали Земята и човечеството ще срещнат своя край. Размишленията върху края на света обикновено са работа на религията. Сега обаче науката също се включва в този въпрос. „Гардиън” обобщава десет сценария на развитие на човечеството или на независещи от човека изменения на Вселената, които могат да сложат край на цивилизацията.

Смърт от еуфория

Много от нас използват наркотици, като кофеин или никотин, всеки ден. Други наркотици подобряват настроението или ни държат будни в продължение на дни. Не е изключено да настъпи катастрофална зависимост от наркотиците, при която човечеството да започне да измира постепенно.

Вакуумен разпад

Ако Земята съществува в регион, известен като фалшив вакуум, тази област може във всеки момент да премине в по-нискоенергийно състояние. Този срив може да се случи със скоростта на светлината и нашите атоми няма да успеят да се задържат един за друг при вълната от енергия, която би последвала – всичко би се разпаднало.

Стрейнджлет

В квантовата механика има много страховити хипотези. Сред тях е частицата, наречена стрейнджлет, която може да трансформира всяка друга частица в копие на себе си. Така само за няколко часа няколко такива частици могат да превърнат планетата в безформена маса стрейнджлети.

Краят на времето

През 2007 г. испански учени предложиха алтернативно обяснение на мистериозната тъмна материя, която представлява 75% от масата на Вселената и действа като антигравитация, разделяйки галактиките една от друга. Те изказаха предположението, че ефектите, които наблюдаваме, се дължат на това, че времето се забавя и изтича от нашата Вселена.

Мегацунами

Геолозите се тревожат, че евентуално бъдещо изригване на Ла Палма или на Канарските острови може да запрати в Атлантическия океан парче скала, два пъти по-голямо от остров Ман, което да предизвика вълни с височина един километър с катастрофални последици за бреговете на Европа, САЩ, Южна Америка и Африка.

Геомагнитна инверсия

Магнитното поле на Земята представлява щит срещу опасната слънчева радиация. През известен период северният и южният магнитен полюс разменят позициите си и по време на тази размяна магнитното поле може да отслабне или да изчезне в продължение на години. Ако това се случи, на нашата планета могат да попаднат космически лъчи, които да унищожат всяка форма на живот. Последната известна такава смяна се е случила преди почти 780 000 години и е възможно да се повтори скоро.

Гама-лъчи

Когато една свръхмасивна звезда умира, от нея се изстрелват високоенергийни гама-лъчи в пространството. Ако такива гама-лъчи достигнат Земята, тяхната огромна енергия би разкъсала молекулите на атмосферата и би унищожила защитния озонов слой.

Черна дупка

Черните дупки са най-мощните гравитационни обекти във Вселената, които са способни да разкъсат Земята на съставните й атоми. Дори и ако е на милиарди километри, една черна дупка може да извади Земята от Слънчевата система и да я запрати в космическото пространство, където тя ще се рее без източник на светлина и топлина.

Агресивни видове

Агресивните видове са растения, животни или микроби, попаднали в екосистема, която не разполага със защита срещу тях. Популацията на нашественика бързо се увеличава, а нападнатата екосистема е дестабилизирана и застрашена от колапс. Агресивните видове вече представляват скъпо струващ глобален проблем – те нарушават стабилността на местните екосистеми, пренасят вируси, отравят почвите и нанасят щети на земеделието.

Трансхуманизъм

Биологичните и технологичните нововъведения могат да доведат хората до ново ниво, на което те вече няма да приличат на представителите на човечеството, които съществуват днес. „Постхората” ще функционират с изкуствен интелект, базиран на мислите и спомените на древните хора, които са се качили в компютърна система и съществуват единствено под формата на дигитална информация в свръхбърза мрежа.