Българският апарат „Люлин Фобос“ се очакваше да излети късно снощи към марсианската луна Фобос, за да изследва радиационните условия в междупланетното пространство и около Червената планета, съобщиха от пресцентъра на БАН.
Апаратът е част от руския проект с международно участие „Фобос Грунт“, който ще събира проби от марсианската луна. „Люлин Фобос“ е създадена от екип от учени от Института за космически и слънчеви изследвания към БАН. С българския апарат ще се извършва изследване на радиационните условия и на дозите на облъчване в хелиосферата на разстояния от 1.0 до 1.5 астрономически единици от Слънцето и в пространството около Марс, посочват учените. Уредът ще оценява и радиационните дози, получавани от системите на космическия апарат.
С „Фобос Грунт“, който се предвиждаше да излети в 23:00 часа московско време вчера, Русия се надява да сложи край на 20-годишното си отсъствие от далечния Космос, коментира Ройтерс.
Руските учени мечтаят да изследват спътника на Червената планета с форма на картоф от разцвета на съветските космически мисии през 60-те години. Според тях пробите от Фобос вероятно съдържат информация за произхода на планетите от Слънчевата система и ще помогнат за разгадаването на мистериите около Марс, включително и дали Червената планета някога е била подходяща за живот.
На борда на „Фобос Грунт“ ще пътуват и земни бактерии, за да бъде проверена тяхната издръжливост в суровите условия в Космоса. Целта е да се провери теорията, че животът може да е еволюирал на една планета и да е мигрирал на друг с помощта на метеорити. За първи път микроби ще прекарат цели години, вместо само дни в Космоса, и ще преминат отвъд защитната сфера на земното магнитно поле.
Мисията „Фобос Грунт“ за 163 млн. долара обаче е помрачена от миналите неуспехи в опитите на Русия да изследва Марс и неговите луни. „Марс винаги е бил неприветлива планета за Русия. САЩ винаги са имали повече успехи там“, каза Максим Мартинов, главният дизайнер на проекта в руското научно производствено обединение „Лавочкин“. Русия изпращаше астронавти в Космоса през 90-те години на миналия век, а сега е единствената страна, която разполага с транспорт за екипажа на Международната космическа станция. Последният руски междупланетен полет обаче беше през 1988 г. Мисията беше втората от двете съветски сонди за Фобос, които се провалиха. През 1996 г. руски марсоход изгоря при излитането.
Фобос е по-големият от двата естествени спътника на Марс. Другият е Деймос. Тъй като Фобос извършва едно пълно завъртане около Марс по-бързо от собственото въртене на планетата, орбиталният радиус на спътника постепенно намалява. След около 50 милиона години Фобос ще бъде разрушен от гравитацията на Марс. Деймос, от друга страна, се намира на надстационарна орбита и бавно се отдалечава от своята планета. Двете марсиански луни са кръстени на бога на страха от древногръцката митология Фобос и брат му Деймос, който е олицетворение на ужаса.

---

НАСА праща роувър за $2,5 млрд. на Марс

---

Роувърът на НАСА на стойност 2,5 млрд. долара Mars Science Laboratory (MSL), известен с името „Кюриосити“, който ще изследва условията на Червената планета, пристигна миналата седмица във Флорида, за да се подготви за предстоящото изстрелване на 25 ноември, съобщи Ройтерс.
Космическият апарат с размерите на малък автомобил ще бъде повдигнат с кран на върха на безпилотната ракета „Атлас 5“ на космодрума „Кейп Канаверал“. Задвижван от топлината, генерирана от разпада на радиоактивния плутоний, роувърът се очаква да прекара на Червената планета една марсианска година, което е 687 земни дни, и да изследва масивен кратер Гейл, в чийто център се издига 5-метрова планина. Със своите десет научни инструмента, включващи два уреда, които могат да правят химичен анализ на пулверизирани скали, „Кюриосити“ трябва да установи дали в кратера има или някога е имало признаци на живот. „Кюриосити“ ще се присъедини към по-малкия марсоход „Опортюнити“, който изследва друг регион на Марс от 2004 г., и няколко други апарата, сред които е „Марс Експрес“ на Европейската космическа агенция.