На 29 октомври интернет навърши 42 години. Въпреки че началото на мрежата не е гръмовно, в момента тя е едно от най-големите постижения на човечеството и най-бързоразвиващият се информационен канал. Сравнявана е дори със Седемте чудеса на света. През 1969 г. историята разказва как буква по буква преподавателят по компютърни науки в Калифорнийския университет в Лос Анджелис Леонард Клейнрок опитва да изпрати съобщение от компютъра си. То трябва да бъде получено от друга машина в Станфордския институт за изследвания.
За съжаление първият опит не се оказва толкова успешен. Въпреки желанието на професора системата рухва и само 2 букви достигат до крайната цел. Така интернет се ражда и поставя началото на една нова ера в комуникациите и информацията. Мрежата впоследствие се разраства и е наречена ARPANET. Въпреки че е замислена като разработка за свързване на радарните системи на САЩ, а впоследствие и на компютърните мрежи на основните военни структури, тя се превръща в световна мрежа. Системата се явява предшественик на познатия сега интернет. Като име думата е използвана за първи път през 1974 г. През следващите няколко години понятието се налага и добива слава.
Комерсиалните компании се включват в световната мрежа през 1988 г. Следващата стъпка е създаването на доставчици за интернет услуги. Към изградената вече система започват да се присъединяват и други компютърни мрежи. На 6 август 1991 г. проектът World Wide Web става факт. Чрез него популярността на интернет започва да расте и сред масовите потребители. Според данни на различни агенции към момента хората, ползващи световната мрежа, наброяват около 2,1 млрд. За България близо 41,5% от населението също имат достъп до интернет, а всяко четвърто домакинство е онлайн. Това число расте ежеминутно, като все повече потребители се „закачат“ към останалите. По данни на някои агенции дори София се нарежда в Топ 10 по качество на получавания интернет. Скоростите, които ползваме у нас, също са доста над средните в Европа. Страната ни се нарежда на трето място в света по бързина. Единствено Южна Корея и Румъния се оказват с по-добри показатели от нашите.

Акт 16 на публичните сгради – само с достъп до WiFi

---

По повод рождения ден на интернет български ентусиасти пожелаха достъпът до мрежата да стане свободен поне на тази дата. Инициативата „Освободи интернет“ успя да постигне около 1600 отворени зони не само в България, но и в други страни, сред които и Либия. Соломон Паси, президент на „Атлантическия клуб“, предложи всички публични сгради, които нямат изграден достъп за интернет, да не получават Акт 16. Според него дори самата услуга да не е безплатна, достъпът до нея трябва да бъде такъв. Интернет трябва да се приема като всички останали консумативи – например топлата или студената вода, и да не се таксува допълнително в хотелите. Дори в Европейския съюз до ЕК е изпратено предложение, според което достъпът до мрежата трябва да стане петата свобода на гражданите на Стария континент. Тя трябва да се изравни по значение със свободното придвижване на хора, стоки, капитали и услуги. Паси настоява в бъдеще да бъдат монтирани още клавиатури и екрани в метрото и самолетите у нас. Така пътуващите могат да бъдат винаги онлайн.
Чрез освобождаването на интернет би се подобрил и имиджът на България като туристическа дестинация, коментира и Богомил Николов, председател на асоциация „Активни потребители“. Освен че интернет е синоним на свободата, мрежата осигурява двадесет и четири часова връзка със света, добави Илиян Джевелеков, режисьор на филма Love.net.
Въпреки големите възможности, които интернет предлага, като голям минус може да бъде отчетен проблемът със сигурността. С развитието на технологиите се увеличават и заплахите, които дебнат потребителите на всяка крачка. Организираните групи стават все повече и придобиват опит в посегателствата над лични данни или кражба на ценна информация. Измамите и нарушенията през мрежата се увеличават постоянно със сериозен темп. Припомняме, че преди дни Явор Колев, началник сектор „Главна дирекция за борба с организираната престъпност“ (ГДБОП), сподели пред в. „Класа“, че кибератаките и престъпленията са отбелязали ръст от 50% за година.