Възможно ли е да се направи метеорологична прогноза, която е извън рамките на седмици, месеци и дори година? Учените от Калифорнийския университет в Лос Анджелис твърдят, че са успели да направят прогноза за времето, с която да предскажат климатични явления през следващите 16 месеца – близо два пъти повече в сравнение с най-дългосрочните прогнози в момента.
Дългосрочните прогнози са много по-общи в сравнение с тези, които чуваме всеки ден. Те не могат да предскажат температурата в конкретен град например, но са много полезни за земеделието, индустрията и икономиката, обясни проф. Майкъл Гил.
“Някои климатични особености могат да бъдат предвидени, но не с подробности, като колко ще е горещо или дали ще вали над Лос Анджелис на този ден след две години. Ние можем да предскажем средни стойности за големи райони за по-дълъг период от време“, обясни проф. Гил. Дългосрочните метеорологични прогнози могат да предскажат влиятелните температурни колебания в тропическата част на Тихия океан, наречени Ел Ниньо. Те се характеризират със затопляне на водата на повърхността, което сериозно нарушава баланса в климата в голяма част от земното кълбо. Това явление няма точна честота — тя варира между 2 до 7 години. Когато Ел Ниньо има по-голяма продължителност, затоплянето на океана е по-драстично и икономическите последици могат да се окажат катастрофални.
Един от основните проблеми, засегнати от проф. Гил и колегите му, е трудността при разграничаването на естествената променливост на климата от породените от човешката дейност климатични промени, както и отчитането на естествената променливост на климата при изготвянето на климатични модели. Учените анализирали глобалните нива на температурите на повърхността на океана. За да подобрят своите прогнози, те въвели нов алгоритъм на основата на взаимодействието между краткосрочните температурни промени и дългосрочните климатични тенденции. Учените изследвали климатични данни за периоди от пет десетилетия, за да направят тестови прогнози. С помощта на данните от 1950 до 1970 г. например те „предсказали“ времето за месеците през 1971 г. и сверили своите прогнози с реалните данни. Техните 16-месечни прогнози се оказали по-точни, отколкото досегашните за два пъти по-кратък период.
Гил провел и отделно тригодишно изследване, финансирано от Европейската комисия. Проектът включвал 17 институции в девет страни. В него професорът и колегите му изследвали не само екстремни климатични явления, но и земетресения и други природни бедствия, както и икономически сътресения. Изследването включвало и анализ на макроикономическото влияние на екстремните събития. „Оказва се, че е ефектът на катастрофите при икономическа експанзия е по-тежък, отколкото по време на рецесия“, до този извод стига проф. Гил. „Ако покривът на къщата ви е разрушен при ураган, е много по-лесно да намерите кой да го поправи, ако много хора са без работа и заплатите са ниски. Тези изводи са в съответствие с докладите на Световната банка за въздействието на природните бедствия“, обосновава се той.

---

Изкуствен вулкан ще бори климатичните промени

---

Екип от британски учени планира да създаде изкуствен вулкан, който ще бълва сулфатни частици, съобщи „Ти джи дейли“.
Целта на проекта е да провери дали тази геоинженерна технология може да се използва за борба с предизвиканите от човека климатични промени. Изкуственият вулкан е част от проекта SPICE (Инжектиране на частици в стратосферата за климатично инженерство), в който участват университетите в Бристол, Кеймбридж, Единбърг и Оксфорд, както и водещата независима британска аерокосмическа компания Marshall Aerospace.
Идеята е да се освободят в стратосферата малки частици, които да отразяват част от идващата слънчева светлина и да охлаждат планетата. Такъв би бил ефектът от масивното изригване на вулкан, като това на Пинатубо във Филипините през 1991 г., което охлади Земята с около половин градус през следващите две години.
Тестът първоначално предвижда разпръскването на вода от височина 1 км с помощта на хелиев балон. Това ще позволи на инженерите да проверят как ще работи балонът при различни метеорологични условия. Накрая учените ще изследват възможността по този начин да бъдат разпръснати частици в стратосферата на височина от 20 км.