Интелигентността е най-скъпата човешка черта. Не от финансова гледна точка, а с оглед на валутата, която всички живи същества използват – енергията. Едно изследване показва, че новородените използват близо 90% от калориите, които поемат, за изграждането на своите мозъци и за тяхната работа. Дори и на по-късен етап от нашия живот мозъците ни използват близо 25% от енергията, с която разполагаме. Ако по време на детството обаче се наложи част от тази енергия да се използва за непредвидени разходи, мозъкът ще пострада. Инфекциозните заболявания са фактор, който може да отнеме от развиващия се мозък голямо количество енергия, смятат учените от Университета на Ню Мексико в Албакърки. Тяхното изследване е публикувано в сп. „Сайънтифик америкън“.
Много изследвания показват, че средното ниво на интелигентност варира по света, както между различните народи, така и вътре в тях. Причината за тези различия вълнува учените от години. Основата на дебата е дали те се дължат на генетични причини, на околната среда или и на двете. Според американския психолог Найджъл Барбър разликите в IQ се дължат предимно на образованието. Доналд Темплър и Хироко Арикава смятат, че тъй като в студените райони на планетата се живее по-трудно, хората там са по-интелигентни. Сатоши Канадзава предполага, че еволюцията благоприятства развитието на по-висок интелект в районите, които са по-далече от родното място на човека – Субсахарска Африка. Според тази хипотеза с миграцията животът ставал все по-труден, което изисквало да сме по-интелигентни, за да оцелеем.
Учените от Университета на Ню Мексико в Албакърки решили да тестват тези теории. Те не само открили силна връзка между нивото на инфекциозни заболявания и интелекта, но и установили, че те са най-важният фактор, изпреварващ образованието, социалното положение, климата и отдалечеността от Субсахарска Африка. Тази хипотеза се потвърждава не само от изследвания сред различни националности, но и при индивидуални проучвания.
Някои изследвания показват например, че децата, заразени с чревни паразити, имат по-ниско IQ на по-късен етап. Според друго изследване хората в районите в Мексико, в които са провеждани програми за изкореняване на маларията, са с по-висок коефициент на интелигентност.
На практика обаче това означава, че човешкият интелект е променлив. Ако различията в интелигентността по света се дължат предимно на инфекциите по време на детството, ограничаването им би трябвало да повиши интелекта. И тъй като това е фактор на развитието, а не на генетиката, това е добра новина. Ако основната причина беше генетична, както някои учени предполагат, интелектът би се изменил много трудно.