Тънък пояс, съставен от частици на антиматерията, който обгръща нашата планета, беше забелязан за първи път, съобщи Би Би Си.
Той се състои от малък брой антипротони, намиращи се между двата пояса на Ван Алън – две пръстеновидни зони, които обгръщат нашата планета и задържат частици обикновена материя под въздействието на магнитното поле на Земята. Откритието потвърждава хипотезата, че земното магнитно поле може да задържа антиматерия.
Антипротоните между двата пояса са били забелязани с помощта на спектрографа PAMELA (Payload for Antimatter Matter Exploration and Light-nuclei Аstrophysics) – научна апаратура за търсене на антиматерия и за изучаване на астрофизиката на леките ядра. Когато преминал през района, известен като Южноатлантическата аномалия, където радиационните пояси около Земята се намират най-близо до нейната повърхност, приборът засякъл няколко хиляди пъти повече антипротони, отколкото може да се очаква при обикновения разпад на частици или от други космически източници. Според учените в пояса от антиматерия може да има толкова много антипротони, че в бъдеще тя да се използва за гориво за космическите кораби.
Нашата планета е под постоянен обстрел от потоци елементарни частици в космическото пространство – космически лъчи. Когато се сблъскат с частиците в горния слой на земната атмосфера, тези лъчи образуват дъжд от „дъщерни” частици. Много от тях попадат в „капана” на поясите на Ван Алън. Според учените това доказва, че поясът от антипротони, аналогично на поясите на Ван Алън, задържа частиците на антиматерията около Земята поне до момента, в който те не се срещнат с частиците на нормалната материя в атмосферата и не се самоунищожат.
Поясите на Ван Алън са най-мощните източници на антипротони близо до Земята, обясни един от ръководителите на проекта Алесандро Бруно от Университета Бари в Италия. „Попадналите в пояса антипротони могат да бъдат унищожени при взаимодействието им с атмосферните частици, особено на малка височина, където частиците се неутрализират взаимно”, обясни той. По думите му на по-голяма височина – от няколкостотин километра, тази загуба значително се намалява и там се натрупват много повече антипротони.
Антиматерията е една от големите загадки във Вселената. Физиците изхождат от разбирането, че всяка елементарна частица – протон, електрон, неутрон, и много от екзотичните частици имат огледално отражение във вид на частица от антиматерия. Аналогичната частица в антиматерията на електрона например е позитрон. Атомът на антиматерията има същата маса като обикновения атом, на който съответства, но с обратен заряд. Според теорията за Големия взрив, от който е възникнала Вселената преди 13 млрд. години, той е произвел равни количества материя и антиматерия, но впоследствие антиматерията е изчезнала и материята е надделяла.


Животът на Земята е можел да оцелее и без Луната

---

Учените дълго вярваха, че без стабилизиращото гравитационно влияние на Луната колебанията в земната ос щяха да предизвикват толкова динамични промени в климата, че той щеше да е неподходящ за еволюирането на сложен живот. Новите данни на телескопа „Кеплер”, който издирва подобни на нашата планети, намиращи се в обитаеми зони, показват, че земният спътник може и да не е бил толкова важен за живота на планетата, съобщава „Дискавъри”. Според новите данни, ако я нямаше Луната, клатушкането на земната ос щеше да съществува, но под влиянието на Юпитер и други фактори тези колебания щяха да са ограничени до 10 градуса във всяка посока и нямаше да достигат 85 градуса, както предвиждаха досегашните теории. В момента отклонението е между 0,5 и 1 градус на всеки 100 000 години. Затова учените смятат, че наклон от 10 градуса би представлявал проблем, но не би попречил на живота да се появи на нашата планета. Изследването показва още, че ако Земята се въртеше около Слънцето в обратна посока, т.е. ако имаше ретроградна орбита, изобщо нямаше да има нужда от луна, за да бъде климатът на планетата толкова стабилен, колкото е и в момента. Откритията показват, че 80% или дори 90% от издирваните потенциално обитаеми планети също не се нуждаят от спътник, за да имат стабилен климат.