Доказателство за наличието на необикновени вулкани на далечната страна на земния спътник беше открито от екип от учени, водени от Брадли Джолиф от Вашингтонския университет в Сейнт Луис, съобщи Лента.ру.
Астрономите са използвали данни, събрани от сондата на НАСА LRO. Според тях вулканите са на около 800 млн. години. Инструментите на сондата засекли необичайни образувания между два кратера – Комптън и Белкович – на далечната страна на Луната, която никога не гледа към нас. Образуванията представляват куполовидни структури със стъпаловидни склонове. Ширината на основите им е между 800 и 5000 метра, а на височина достигат 6 метра. Според учените тези обекти са се формирали, когато лавата от вътрешността на Луната си е пробивала път към повърхността и постепенно е изстивала. Както показват изследванията лавата е извадила на повърхността на земния спътник голямо количество радиоактивен торий. Спектралният анализ показва още, че вулканичните отлагания съдържат голямо количество силиций. Този елемент е много необичаен за лунната структура, тъй като в скалите на земния спътник не са протичали процеси, които да доведат до отлагането на силиций.


Телескопът Wise засне троянски астероид в орбитата на Земята

---

Астрономи засякоха астероид недалеч от Земята, който се движи в същата орбита около Слънцето, съобщи Би Би Си. Скалата, която е широка около 200-300 метра, не представлява опасност за нашата планета. Тя е в такава позиция в небето, която я прави „троянски астероид“ - такъв, който има същата орбита като планетата, но не се сблъсква с нея. Подобни астероиди са наблюдавани преди само на Юпитер, Нептун и Марс. Известен под името 2010 TK7, астероидът е бил видян от инфрачервения телескоп на НАСА Wise. Близостта и сравнителната стабилност на троянските астероиди ги прави възможни цели за мисии на астронавти. 2010 TK7 обаче вероятно няма да бъде една от тези цели, тъй като се движи твърде далече от равнината на земната орбита и за да бъде достигнат, ще е необходимо твърде много гориво. В момента той се намира на 80 млн. км от Земята и едва ли ще се приближи на по-малко от 25 млн. км. Неговата орбита вероятно ще остане стабилна поне през следващите 10 000 години. Откритието му обаче предполага, че може би има и други като него, които са в по-подходяща позиция за изследване отблизо.