CST-100 на Boeing
CST-100 е кандидатът на Boeing за наследник на совалките като част от програмата на НАСА Commercial Crew Development, за която в рамките на първите две фази бяха отделени 250 млн. долара. Обслужването на МКС е основната му цел, но от Boeing смятат, че апаратът CST-100 би могъл да се използва и за космически туризъм, както и за космическата станция, планирана от Bigelow Aerospace. За разработването на своя седемместен апарат Boeing получи финансиране от НАСА в размер на 92,3 млн. долара, освен получените в първата фаза 18 млн. долара. Капсулата ще може да транспортира както хора, така и товари. Предвидено е тя да може да се изстрелва с различни ракети и да се използва до десет пъти.
Dragon на SpaceX
През 2010 SpaceX стана първата частна компания, която изпрати в орбита космически апарат и го върна. Калифорнийската компания получи от НАСА 75 млн. долара, за да разработи капсулата Dragon. От SpaceX смятат, че Dragon може да транспортира седем астронавти до МКС, като цената на едно място ще е 20 млн. долара. По-късно през годината капсулата ще започне серия от 12 товарни мисии до МКС.
Dream Chaser на Sierra Nevada Corp
Sierra Nevada Corp получи 20 млн. долара в първата фаза на програмата и още 80 млн. долара във втората част за разработването на Dream Chaser. Той е единственият апарат в надпреварата, който наподобява совалките, но със своята дължина от едва 10 метра е много по-малка от предшествениците си. Всъщност произходът на Dream Chaser може да се свърже с незавършения от НАСА крилат апарат HL-20, който трябваше да има функцията на „спасителна лодка“ за МКС. Както и при совалките, основната мисия на „преследвача на мечти“ ще е да транспортира астронавти и товари до ниската околоземна орбита и МКС. Апаратът ще е за многократно използване и ще може да каца на обикновени самолетни писти, обясняват от Sierra Nevada Corp. Преди да бъде изстрелян през 2015 г., Dream Chaser трябва да премине още няколко важни теста.
MPCV на НАСА и Lockheed Martin
След като четири различни компании работят по проекти, които да транспортират астронавтите до МКС, НАСА има възможност да се съсредоточи върху пътувания в по-далечния Космос. MPCV (многофункционален управляем кораб) е предвиден да участва в много по-дълги мисии от останалите представени апарати – той би могъл да стигне до Луната или до Марс. Очаква се апаратът да може да участва в мисии до астероиди до 2020 г. и до Марс до 2030 г. MPCV ще може да транспортира до четирима астронавти в мисии, продължаващи до 21 дни. Апаратът е базиран на недовършената капсула Orion.
Space vehicle на Blue Origin
От четирите компании, получаващи финансиране от НАСА, вероятно най-малко се знае за Blue Origin и нейния космически апарат, наречен просто Space vehicle. Компанията получи 3,7 млн. долара в първата фаза и 22 млн. долара във втората фаза на програмата на НАСА. Седемместната капсула е предвидена да бъде изстрелвана с ракета Atlas V, а в крайна сметка и със система, произведена от самата компания.
"Атлантис" кацна за последен път
Совалката „Атлантис“ кацна в космическия център „Кенеди“ във Флорида в 12:56 часа българско време вчера, с което приключи 30-годишната програма на американските космически совалки. Това беше 33-ият полет на 26-годишната „Атлантис“.
Около 2000 души се събраха край пистата да наблюдават кацането, а хиляди други чакаха пристигането на „Атлантис“ в космическия център. „След като служи на света над 30 години, космическата совалка си завоюва място в историята“, каза командирът на мисията Кристофър Фъргюсън след приземяването.
Совалките имат зад гърба си общо 135 полета. Те са пропътували 872 млн. км и са обиколили Земята повече от 21 150 пъти. Петте совалки са транспортирали 355 астронавти от 16 страни, които са прекарали 1333 дни в Космоса – почти четири години. Първият полет е на „Колумбия“ на 12 април 1981 г. Следват я „Чалънджър“, „Дискавъри“, „Атлантис“ и „Индевър“. Две мисии завършват с катастрофи – „Чалънджър“ се взривява през 1986 г., „Колумбия“ – през 2003 г., загиват общо 14 астронавти.
