Планетата „трупа килограми“ около „корема си“ и глобалното затопляне е виновно за това, съобщи „Нешънъл джиографик“.
Топенето на ледовете в Антарктида и Гренландия води до увеличаване на обема на океаните, поради което допълнителни количества вода се изтеглят към екватора. Те увеличават обиколката на най-широката част на Земята и противодействат на продължаващата от хилядолетия тенденция към „отслабване“ на планетата.
След ледената епоха, започнала преди около 2,6 милиона години и приключила преди около 20 000 години, нашата планета е отслабвала около екватора. По време на този период на дългосрочно спадане на температурите на земната повърхност и атмосфера тежестта на ледените покривки е била толкова голяма, че те са довели до деформиране на кората и мантията на планетата и в крайна сметка тя се е издула покрай екватора. Земята не е съвсем сферична – заради гравитационните сили повърхността на Северния полюс е с 21 километра по-близо до ядрото, отколкото повърхността на екватора. Тази разлика доскоро обаче се заличаваше в дългосрочен план. Откакто учените измерват екваториалната издутина, тя се свиваше с около седем милиметра на десетилетие – част от реакцията след ледниковата епоха. Сега измерванията, направени с помощта на данните на сателити, показват, че вече се наблюдава точно обратният ефект. От 90-те години насам свиването на екватора, продължавало след ледниковата епоха, е започнало да се забавя, а сега изглежда е напълно спряло, показват данните от сателитите-близнаци GRACE. Те измерват изключително прецизно гравитационното поле на Земята, което позволява на учените да засичат промени в ледената маса или в количеството вода в океаните. Техните изчисления показват, че Гренландия и Антарктида губят общо 382 млрд. тона лед годишно. Този лед попада в океаните, топи се и се придвижва към екватора с помощта на същите сили, които образуват „коремчето“ на Земята. Въпреки че намалената тежест върху Гренландия и Антарктида в крайна сметка ще помогне на планетата да възстанови формата си, това ще отнеме хилядолетия, смятат учените. Засега като цяло топенето на ледовете води до увеличаване на издутината на екватора със скорост от седем милиметра годишно – напълно достатъчно, за да противодейства на дългосрочното „отслабване“, поне временно.