Автомобилните инженери вече са разработили огромен брой системи за предотвратяване на катастрофи по пътя, които са основната причина за смъртността по света. Вече са създадени радарни и лазерни сензори, които забавят автомобила, когато пред него има препятствие, системи за предупреждение със светлинни и звукови сигнали, които уведомяват шофьора за присъствието на други автомобили в „сляпата точка“, автоматично спиране при подхлъзване или загуба на управлението.
Все още обаче предстои да бъдат разработени наистина интелигентни автомобили, които „виждат“ и комуникират с други превозни средства на пътя, и така предотвратяват на практика 100% от инцидентите. Освен това всяка интелигентна транспортна система (ИТС) ще трябва да може да работи и с управляваните от хора автомобили, които в близко бъдеще ще продължават да се движат по пътищата.
Инженерите от Масачузетския технологичен институт (МТИ) работят върху нов алгоритъм, който взима предвид моделите на човешкото поведение по време на шофиране, за да може да предупреждава водачите за потенциални опасности и да поема контрола над автомобила, когато се налага, за да се избегне катастрофа, съобщи „Сайънс дейли“.
Според проф. Домитила дел Векио предизвикателството пред разработчиците на интелигентни транспортни системи е създаването на технология, която е сигурна, но не е твърде консервативна. „Изкушаващо е да разглеждаш всеки автомобил на пътя като опасен елемент и да създадеш хиперчувствителна система, която постоянно реагира като при най-лошия сценарий “, обяснява тя. По думите й такава система би давала предупреждения дори и когато нямаме нужда от тях и в крайна сметка ще спрем да й обръщаме внимание.
Затова според инженерите от МТИ е необходимо да се има предвид човешкото поведение. Те стигат до извода, че действията зад волана се свеждат до два основни вида – спиране и ускоряване. В зависимост от това кое от двете действия извършва шофьорът в момента, съществуват краен брой места, на които автомобилът би могъл да се озове в един бъдещ момент, независимо дали след една десета от секундата или след цели десет секунди. Този набор от възможни позиции, комбиниран с моделите за предвиждане на човешкото поведение – кога и къде водачите биха ускорявали или спирали по определен маршрут например – са обединени в новия алгоритъм. Така програмата е способна да изчисли точните параметри на района, в който има опасност от катастрофа. Тогава се взима предвид и информацията от вградените сензори, с помощта на която системата се опитва да предвиди движението на другия автомобил, за да реагира така, че да бъде избегнат сблъсък. Ако и двете коли са оборудвани с ИТС, разбира се, те могат да си сътрудничат.
Учените вече са тествали новия алгоритъм в лабораторни условия с два умалени модела на автомобили, които се движат по пресичащи се маршрути. Единият автомобил бил на автономно управление, а другият – управляван от човек. За да се отчетат различията в индивидуалния стил на шофиране, участвали осем доброволци. От 100 проведени теста при 97 бил избегнат сблъсък. Автомобилите навлезли в рисковата зона три пъти, като само в един от случаите се стигнало до катастрофа. В трите „провалени“ опита проблемът е бил основно забавяне на комуникацията между системите и пътната инфраструктура, която улавя и предава информация за автомобилите без ИТС. Експертите смятат, че подобни забавяния винаги ще съществуват, независимо от подобренията в комуникацията, но за сметка на това би могло да се гарантира, че системите ще са достатъчно консервативни, за да могат да избягват ситуации, в които забавяне на комуникацията може да предизвика катастрофа. Учените се надяват и да разработят вградени сензори, които да следят метеорологичните условия и състоянието на пътната настилка, както и да взимат предвид специфичните технически параметри на автомобилите, които оказват влияние върху управлението.