Екип от археолози откри в Украйна най-древното свидетелство за произхода на съвременните хора в Европа, съобщи Би Би Си. Археолозите откриха човешки кости и зъби, инструменти, ритуални орнаменти и останки на животни в пещерата Буран-Кая. Анализ показа, че вкаменелостите, които са на 32 000 години, са били част от ритуал след смъртта на човек.
Археологът Александър Яневич от Украинската академия на науките откри четирите пещери Буран-Кая през 1991 г. Оттогава до днес там са намерени 200 останки от човешки кости. Между тях има и орнаменти, направени от хора. Артефактите са част от културна традиция, известна като Граветиен или период на ранния полеолит. Тази култура е обхващала целия европейски континент и е наречена Граветиен във Франция, където за първи път започнали да изучават културата на каменната ера.
Досега за най-древен пластичен паметник се смята каменната статуетка от Вилендорф, Австрия, която датира от периода между 27 000 и 19 000 г. пр. Хр. Тази варовикова статуетка, получила името Вилендорфска Венера, е открита още през 1908 г. и представлява гола жена със силно подчертани части на тялото, от които зависи нейната плодовитост.
За проверка на периода, в които са изработени артефактите, се използва радиокарбонен метод, базиран върху разпадането на изотопа на въглерода С14.
Човекът от палеолита е първият, който започва да синтезира елементите в цяло, именно затова от гледна точка на нашата епоха той изглежда като майстор на шедьоври.