В продължение на десетилетия търсенето на перфектното изкуствено сърце е съпътствано от технически предизвикателства. Те затруднявали създаването на устройство, което да имитира живия, пулсиращ орган. Според докторите Били Коун и Бъд Фрейзър от Тексаския кардиологичен институт в Хюстън обаче именно стремежът към копиране на функциите на живия орган са били част от проблема. Двамата са успели да разработят машина, която не тупти и не пулсира, а кара кръвта да циркулира в тялото с помощта на най-обикновени въртящи се витла. Въпреки че подобен имплант би оставил пациента без пулс, той може да работи по-добре от пулсиращите устройства, като по този начин ще удължи живота на пациента, намалявайки в същото време риска от инфекции или други усложнения.
В лабораторията за изследвания върху животни на института се намира едно осеммесечно теле, наречено Абигейл. Двамата доктори са отстранили сърцето на Абигейл и са го заменили с две центрофужни помпи, които предизвикват кръвообращение в тялото на животното. „Ако преслушате гърдите й със стетоскоп, няма да чуете сърдечен ритъм. Ако проверите за пулс, няма да намерите такъв. Ако й направите ЕКГ, ще видите права линия. Въпреки това обаче тя е жива”, обясни Коун пред Националното обществено радио в Хюстън.
След като направили подобен експеримент с още няколко телета, през март екипът тества устройството върху човек – 55-годишния Крейг Люис. Пациентът умирал от амилоидоза – заболяване, причиняващо натрупване на неестествени протеини, които запушват органите, докато те не спрат да функционират напълно. Докторите дали на Луис 12 часа живот, така че той решил да опита с изкуствения имплант. Коун и Фрейзър взели два медицински импланта, известни като вентрикуларни помощни устройства, и ги свързали. Вентрикуларното помощно устройство има винтово витло, което поддържа непрекъснат потока от кръв. Хиляди хора имат такива устройства, имплантирани до сърцето си. Използвайки две такива устройства обаче, докторите подменили лявата и дясната сърдечна камера – всъщност цялото сърце на Люис.
Въпреки че пациентът починал месец по-късно вследствие на друго заболяване, атакувало бъбреците и черния му дроб, докторите уверяват, че тяхното изкуствено сърце е работило безупречно. Освен това според тях устройствата би трябвало да издържат по-дълго от другите видове изкуствени сърца, тъй като всяка от двете части има само една движеща се част – непрекъснато въртящото се витло. „Тези помпи не се износват. Досега нито една не е дала дефект”, увери Фрейзър.
Двамата доктори все още не са взели окончателно решение за дизайна на тяхното изкуствено сърце, а освен това предстои да получат одобрение от Американската администрация по храните и лекарствата и да намерят производител. Когато това стане факт, тяхното изобретение може да даде незабавно лечение на хиляди хора, които се нуждаят от трансплантация.