Нов биоматериал, предназначен за поправяне на увредена човешка тъкан, не се сбръчква, когато бъде разтегнат. Изобретението на наноинженерите от Калифорнийския университет в Сан Диего отбелязва значителен напредък в тъканното инженерство, тъй като той наподобява много точно свойствата на естествената човешка тъкан, съобщи „Сайънс дейли“. Професор Шаочън Чън от Департамента по наноинженерство се надява, че бъдещите тъканни лепенки, които се използват за възстановяването на сърдечни стени, кръвоносни съдове и кожа например, ще са по-съвместими с естествената човешка тъкан в сравнение с лепенките, използвани в момента.
Новият биоматериал е създаден със специална технология, която Чън разработва с получения четиригодишен заем от Националните институти по здравеопазване в размер на 1,5 млн. долара. Тази технология използва светлина, прецизно контролирани огледала и компютърна система, с които от разтвор от нови клетки и полимери се създават триизмерни „скелета“ с точно определени параметри. Чън е убеден, че е въпрос на време изобретението да намери приложение и в отбраната, енергетиката и комуникациите. Въпреки че екипът му е съсредоточен върху създаването на биологични материали, същата технология би могла да се използва за направата на много други видове материали, включително за метални части, използвани в кораби и космически апарати например.
Формата се оказва от съществено значение за механичните свойства на новия материал. Докато повечето изкуствено създадени тъкани се наслояват върху скелета, които имат кръгли или квадратни дупки, екипът на Чън е създал две изцяло нови форми. И двете притежават отрицателен коефициент на Поасон, което означава, че не се сбръчкват, когато се разтягат, и поддържат това свойство, независимо дали са образувани от един или няколко слоя. Един слой е два пъти по-дебел от човешкия косъм, а броят на слоевете зависи от дебелината на естествената тъкан, която трябва да бъде поправена. Единичен слой например не би бил достатъчен за възстановяването на сърдечна стена или кожна тъкан, обясняват учените. Следващият етап от изследването ще бъде съсредоточен върху създаването на тъканни присадки за поправянето на увредени кръвоносни съдове.