Учените от Масачузетския технологичен институт са разработили технология, която един ден ще позволи цялата повърхност на прозорците в домовете да се използва за генериране на електроенергия, без да се намалява тяхната прозрачност, съобщи сайтът на института.
Ключовият фактор в изобретението е фотоволтаична клетка, базирана на органични молекули, която улавя енергията на инфрачервената светлина, като в същото време пропуска видимата светлина. Фотоволтаичните клетки могат да бъдат поставени като покритие върху обикновените стъкла на прозорците, за да предоставят енергия за осветление и други устройства в дома, като освен това цената за инсталирането им няма да е висока, тъй като ще се използват вече поставените прозорци. В момента между половината и две трети от цената на обикновените тънки соларни системи отива за инсталация, обяснява Владимир Булович, който е професор по електроинженерство в института. Прозрачната фотоволтаична система, която Булович е разработил заедно със своя колега Ричард Лунт, може да елиминира голяма част от тези разходи.
При предишните опити да бъдат създадени прозрачни соларни клетки те или са били с изключително ниска ефективност (превръщат в енергия по-малко от 1% от достигащата до тях слънчева светлина), или са блокирали твърде голяма част от слънчевата светлина, за да могат да намерят практическо приложение в прозорци. Учените от Масачузетския технологичен институт обаче са успели да намерят специфична химическа формула за клетките, така че когато се комбинира с частично отразяващо инфрачервената светлина покритие, се получава както висока степен на прозрачност за видимата светлина, така и по-висока ефективност от предишните версии, сравнима с тази на непрозрачните органични фотоволтаични клетки.
Освен че може да се използва за директно покритие върху стъклата, материалът ще се използва в еластични материали, които допълнително да се поставят на вече съществуващите прозорци, обяснява Лунт. За допълнително предимство на новите клетки се смята това, че тяхното производство не включва процеси, при които се консумира много енергия, както при производството на силиконови соларни клетки. Освен това новата система би блокирала голяма част от затоплящия ефект на слънчевата светлина, навлизаща през прозорците, което би ограничило разходите за охлаждане през летните месеци.
Работата по проекта обаче е все още на много ранен етап, признава Булович. Досега учените са постигнали ефективност от 1,7% при прототипните соларни клетки, но очакват с допълнителното развитие да успеят да увеличат ефективността до 12%, с което те ще са сравними със съществуващите соларни панели. Те се надяват технологията да се превърне в практичен търговски продукт до десет години.