Хауърд Фридман и Лесли Мартин използвали данни, събирани от психолога Луис Терман от Университета в Станфорд, за над 1500 надарени деца, които били на около 10-годишна възраст в началото на изследването през 1921 г. По думите на Фридман вероятно най-важното откритие, до което са достигнали, е, че личният характер и социалните връзки от детството могат да предвидят колко дълго ще живеем. Учените, работили по проекта, събирали информация за децата, включително за историята на техните семейства, за отношенията им, за техните учители, хобита, домашни любимци, успеха в училище и работата, военната служба и най-различни подробности от техния живот.
“Стигнахме до ново разбиране за щастието и здравето. Едно от откритията, които истински учудва хората, включително и нас, е, че участниците в изследването, които са били най-жизнерадостни и са имали най-добро чувство за хумор като деца, умират по-рано от онези, които са се шегували по-малко. Оказва се, че най-здрави и най-дълголетни са онези, които са най-упорити и най-благоразумни“, обясни Мартин. Според Фридман едно от обясненията на това неочаквано откритие е, че по-жизнерадостните деца по-често поемат рискове на по-късен етап от живота си. Предпазливостта и постоянството обаче водели до многобройни ползи в продължение на много години. „Излиза, че щастието не е причината за доброто здраве, а че щастието и здравето вървят ръка за ръка, защото имат общи корени“, посочва Фридман.
Всъщност повечето от изводите на изследването не съответстват на широко разпространените мъдрости за дълголетието. Ето някои от тях:
- Бракът може и да е полезен за здравето на мъжете, но той не оказва влияние върху здравето на жените. Мъжете със стабилен брак доживявали до 70 и повече години; по-малко от една трета от разведените мъже доживявали до 70 години; ергените надживявали мъжете с повече от един брак или разведените, но умирали по-рано от щастливо женените.
- Разводът се оказва много по-малко вреден за женското здраве. Жените, които се развеждали и не се женели повторно, живеели почти толкова, колкото и жените със стабилен брак.
- „Не работи твърде много, не се тревожи“ всъщност не е съвет за добро здраве и дълъг живот. Хората, които са най-ангажирани и най-увлечени в работата си, живеят най-дълго.
- Тръгването на училище твърде рано – преди 6-годишна възраст – е рисков фактор за преждевременна смърт. Достатъчното време за игра и за приятелски връзки с връстниците се оказва много важно за децата.
- Домашните любимци нямат отношение към дълголетието. Те понякога повишават усещането ни за благополучие, но не са заместител на приятелите.
- Ветераните от войната по-рядко доживяват до дълбока старост, но за учудване на учените, самият психологически стрес от войната не се оказва сериозна заплаха за здравето.
- Хората, които се чувстват обичани и закриляни, заявяват, че се чувстват по-добре, но това не им помага да живеят по-дълго. Всъщност усещането за съпричастност и помощта за другите е най-полезно за здравето. Оказва се, че здравословното ни състояние зависи от това с какви групи хора се свързваме.