Ако мислите, че сте затрупани с информация, грешите. Учени от института по комуникации “Аненберг” към Университета на Южна Каролина са изчислили световния технологичен капацитет – колко информация човечеството е способно да съхрани, предаде и изчисли, съобщи „Сайънс дейли“.
„Живеем в свят, в който икономиките, политическата свобода и културният растеж зависят все повече от технологичните ни възможности“, обяснява авторът на изследването Мартин Хилбърт. По думите му това е първото изследване, което оценява способността на човечеството да работи с информация, да изчисли колко информация има по света и колко е нараснало нейното количество. Ето някои от главозамайващите изводи на учените.
След като анализирали както дигиталната памет, така и аналоговите устройства, учените изчислили, че човечеството е способно да съхрани най-малко 295 екзабайта (295 милиарда гигабайта) информация. Ако сравним една звезда с единица информация, на всеки човек по света се пада по една галактика с информация. Все пак това на пръв поглед огромно количество информация е по-малко от 1% от информацията, съхранявана във всички молекули на човешката ДНК.
2002 г. може да се смята за началото на дигиталната ера – първата година, в която дигиталният капацитет за съхраняване на информация надминава аналоговия. След 2007 г. близо 94% от цялата памет вече е дигитална. През същата година човечеството успешно е изпратило 1,9 зетабайта (1,9 трилиона гигабайта) информация с помощта на телевизията и GPS. Това е равно на 174 вестника, изчитани всеки ден от всеки човек на планетата.
При двупосочните комуникационни технологии като мобилните телефони човечеството е споделило 65 екзабайта информация през 2007 г. През същата година всички компютри с обща цел са пресмятали по 6,4 х 10 на 18-а степен инструкции в секунда – това е в порядъка на броя нервни импулси в един човешки мозък. Извършването на всички тези действия на ръка би отнело време, 2200 пъти по-дълго от това, изминало от Големия взрив до момента.