Космически апарат, който с помощта на соларно платно генерира енергия от Слънцето – това може би изглежда като елемент от научнопопулярен филм. Американската космическа агенция НАСА обаче успешно изстреля първия си соларен платноход в ниската околоземна орбита, съобщи „Дейли мейл“. Соларните платна използват радиационното налягане, създадено от слънчевата светлина, за да карат космическия апарат да се придвижва с висока скорост. Космическата агенция потвърди, че наносателитът NanoSail-D е разгърнал платната си, чиято площ е почти 10 квадратни метра, и работи по план. В действителност разполагането на наносателита бе осъществено на 20 януари, но бе потвърдено, когато бяха получени светлинни сигнали от NanoSail-D.
Предвижда се NanoSail-D да остане в ниската околоземна орбита между 70 и 120 дни в зависимост от атмосферните условия. NanoSail-D има за цел да докаже, че слънчевата енергия може да се използва при извеждането на микро- и наносателити в орбита. Първият опит за изстрелването на наносателита от микросателита носител FASTSAT на 6 декември 2010 г. бе неуспешен, но се очакваше NanoSail-D да бъде освободен от носителя си по всяко едно време. Това се случи на 20 януари съвсем спонтанно, съобщиха от НАСА.
Въпреки че технологията, която стои зад соларните платноходи, съществува от доста време, NanoSail-D всъщност е едва второто подобно устройство, което се изстрелва в орбита. Миналата година Япония изстреля първия соларен платноход IKAROS.
Соларните космически кораби нямат същата двигателна сила като ракетите и самолетите, но те могат да гарантират дългосрочно ускорение. Въпреки че разгърнатото платно заема площ от около 10 кв. м, сгънато, то е не по-голямо от един хляб. Наносателитът разполага с осем литиево-йонни батерии, които не могат да бъдат презареждани. След като батериите се изтощят, NanoSail-D няма да може да изпраща сигнали до Земята и ще бъде следен само визуално.