Рея, втората по големина сатурнова луна, има тънка атмосфера от кислород и въглероден диоксид, съобщи Би Би Си.
Плътността на кислорода на Рея обаче е около пет трилиона пъти по-ниска в сравнение с кислорода на Земята. Присъствието на екзосфера, както е по-правилно да се нарича, е било потвърдено от инструментите на борда на космическата сонда „Касини“, която обикаля около опасаната с пръстени планета и нейните луни. Досегашните опити да бъде идентифицирана екзосфера на Рея с помощта на наземни телескопи и дори с инструменти на борда на „Касини“ бяха неуспешни, преди апаратът да се приближи до луната. „Касини“ всъщност е успяла да прелети през атмосферата на Рея, обясни проф. Андрю Коутс от Лондонския университетски колеж. Сондата е измерила максимална плътност на кислорода от около 50 милиарда молекули на кубичен метър, а на въглеродния диоксид – около 20 милиарда молекули на кубичен метър. Екзосфери с кислород има и на спътниците на Юпитер Европа и Ганимед, но за първи път подобно откритие се прави в сатурновата система. Според д-р Бен Теолис от Югозападния изследователски институт в Сан Антонио, САЩ, тънката атмосферна обвивка около Рея се поддържа от високоенергийни частици, които непрестанно обстрелват ледената повърхност на сатурновата луна.
“С въртенето на магнитното поле около Сатурн, частиците, намиращи се в полето, се удрят в половината на Рея, обърната към техния поток, и разбиват водните молекули, намиращи се на нейната повърхност. След това атомите се прегрупират, за да образуват молекули на кислорода, които на свой ред се разпръскват от повърхността на Рея вследствие на потока от частици“, обясни д-р Теолис. Според учените този процес е непрекъснат. Веднага щом кислородът се образува, енергийните процеси около Рея разпръсват неговите молекули в пространството. Механизмите около формирането на въглеродния диоксид обаче не са толкова очевидни. Част от него би могъл да се образува в резултат от високоенергийни сблъсъци на частици. Въглероден диоксид може да се получи, ако в леда на повърхността на Рея има органични съединения. Освен това е възможно въглеродният диоксид да се образува под повърхността и бавно да се отделя от сатурновата луната.
Според д-р Теолис наличието на подобна екзосфера може да се окаже доста често срещано явление. „Сатурн и Уран имат луни, които са достатъчно масивни, за да задържат атмосфера. Твърде вероятно е подобно явление да се среща милиарди пъти в галактиката“, смята ученият.
Други потенциални кандидати са спътниците на Сатурн Диона и Тетида. Засега не са планирани близки полети на „Касини“ до Тетида, но сондата се очаква да се приближи достатъчно до Диона през декември 2011 г., за да се опита да засече наличието на екзосфера.