Френски учени откриха останки от далечен предшественик на съвременния човек, чиято структура подсказва неговия азиатски произход и последвала миграция в Африка преди най-малко 39 милиона години, съобщи Нюзру.
Откритието поставя под съмнение теорията за произхода на човека и неговите предци на територията на съвременен Египет преди 37 милиона години. Тя се основава на липсата на по-древни останки на висши примати на територията на Африка и в последно време се опровергава от няколко открития на вкаменелости, принадлежащи на древни видове антропоиди в Азия. В Индия, Мианма и други азиатски страни са открити останки от най-примитивната група ранни висши примати отпреди повече от 45 милиона години.
Учени под ръководството на Жан-Жак Жегер от Университета в Поатие във Франция са открили вкаменелости, представляващи зъби на три основни групи ранни антропоиди, по време на тригодишна експедиция в Либия. Заради характерните особености на откритите вкаменелости учените смятат, че те са принадлежали на висши примати, от които са произлезли намерените в Египет измрели видове предшественици на съвременния човек, както и макаците и широконосите маймуни, населяващи днес Африка, Азия, Северна и Южна Америка. Тези вкаменелости са на възраст 38-39 милиона години, което говори за възможна миграция на висшите примати от Азия в Африка малко след появата им преди 45 милиона години. Именно в Африка приматите са достигнали по-големите си размери и са започнали да колонизират останалата част от света. „Целта ни е да установим точния момент на миграцията на човекоподобните от Азия в Африка“, обясни Жегер. Според Жегер точно в Африка антропоидите са успели да достигнат нивото на развитие, което не само им е позволило да оцелеят, но и е предопределило по-нататъшната им еволюция и колонизацията на планетата. „Ако миграцията от Азия в Африка не се беше осъществила, нашите предшественици биха могли да измрат в Азия, и ние нямаше да се появим“, твърди Жегер.