Икономическото въздействие от унищожаване на растителните видове вследствие на обезлесяването струва на човечеството най-малко 5 трилиона долара годишно. Това са изчислили британски учени, съобщиха „Индипендънт“ и „Файненшъл таймс“.
Експертите, водени от бившия банкер Паван Сухдев, предупреждават, че битката срещу унищожаването на биоразнообразието е изостанала с две десетилетия. Проектът, наречен Икономиката на екосистемите и биоразнообразието, има за цел да изчисли глобалните икономически загуби от разрушаването на биоразнообразието. Според учените само обезлесяването струва 4,5 трилиона годишно – 650 долара на всеки човек на планетата, което е само част от щетите от прекаленото развитие, интензивното земеделие и климатичните промени. Годишната икономическа стойност на 63 млн. хка влажни зони по света се изчислява на 3,4 млрд. долара. Във фармацевтиката 50% от целия пазар на стойност 640 млрд. долара идват от генетични източници. Антираковите вещества само от морските организми се оценяват на 1 млрд. долара.
В много части от света оцеляването на естествената среда е въпрос на живот и смърт за местното население. Прехраната на 90% от 1,2 млрд. души, които живеят в крайна бедност, зависи от горите, както и половината от населението в развиващия се свят. Обезлесяването причинява наводнения и свлачища, но предизвиква и недостиг на вода и пясъчни бури, и възстановяването на горите може да има огромни ползи.
Повече от една четвърт от естественото биоразнообразие по света е унищожено до 2000 г., а други 11% се очаква да изчезнат до 2050 г., предупреждават учените. Според някои изследвания темпът на унищожаване на биоразнообразието е до 1000 пъти по-бърз от очаквания без човешка намеса.
Бизнесът трябва да играе по-голяма роля в поддържането на биоразнообразието, смята Дакс Лавгроув, който оглавява британското подразделение на Световния фонд за дивата природа. „Компаниите смятат, че могат да продължават да разчитат на услугите на екосистемите, които обаче се унищожават с много голяма скорост. Бизнесът трябва да започне да мисли по-различно, компаниите трябва да се адаптират бързо към намаляващия природен капитал“, предупреждава Лавгроув.