След изявлението на премиера Борисов на Шестата световна среща на БГ медии във Виена за волята да бъдат направени промени в Закона за депозирането на печатни и други произведения в края на миналата седмица МС одобри текстовете на поправките и ги предостави на парламента за гласуване. Правителството гласува промени и в Закона за авторското право и сродните му права. Сега всичко е в ръцете на медийната парламентарна комисия.
Председателката на комисията г-жа Даниела Петрова коментира само за „Класа“ процеса на цифровизация.

---

- Госпожо Петрова, какви са стъпките, които ще предприеме комисията по култура, гражданско общество и медии по отношение на двата законопроекта? Ще стигне ли времето за гласуването им преди ваканцията ?
- Приключвайки втората сесия на Народното събрание, в комисията предстои да постъпят законопроектите, които бяха разгледани в последната седмица в Министерския съвет, а именно законопроектът за задължителното депозиране на печатни и други произведения, което де факто материализира изказаната теза, че е необходима прозрачност и яснота кои са собственици на печатни медии, кои са издатели и разпространители. Сега се предвижда, те да имат конкретно разписани ангажименти, административна отговорност и срокове, в които те ще изпълнят задълженията си във връзка с новите предложения по закон - а именно, да декларират в първия брой на своето издание в началото на годината или непосредствено след това информация, идентифицираща действителния собственик, или ако е настъпила каквато и да е промяна. Предвижда се, ако няма ясно деклариран отговор на въпросите кой е собственикът и кой е разпространителят, в постигането на прозрачност да бъде наложена административна санкция за неизпълнение на предписанието на бъдещия закон.
По отношение на другия законопроект, който очакваме да постъпи в комисията по култура, гражданско общество и медии – именно Закона за авторските и сродните му права, то там се надявам работата по него да приключи до края на тази сесия или поне той да мине на първо четене в пленарна зала. Текстовете са много, но в общи линии е постигнат консенсус със заинтересованите страни. Надявам се при постъпването му на първо четене в комисията да има една широка и градивна дискусия, като чуем всички гледни точки, след която да изчистим между двете четения неточностите и да прецизираме текстовете, за да имаме възможност да изработим наистина една добра законова база, върху която да се започне работа.

- В гилдията текат непрекъснато дебати и коментари за цифровизацията, проектирана за края на 2012 г. Освен отношенията между тв операторите и операторите на мултиплексите, регулаторът и държавата също имат своята роля. В какво конкретно се изразяват ангажиментите на изпълнителната и законодателната власт?
- Още преди започването на работата на втората сесия на 41-вото Народно събрание ние казахме, че приоритет в комисията ще бъде именно ангажирането ни с цифровизацията. Провеждането на дискусии, в които участват широк спектър представители на участниците в цифровизацията, е важна част от самия процес. Ние отчитаме, че като цяло има изоставане в сроковете и темповете. Считам, че може да се навакса и трябва на този етап час по-скоро да започне активното провеждане на разяснителната информационна кампания за потребността от цифровизация, за това как тя ще се проведе, в какви срокове и т.н. Важно е да бъде обяснено пред обществото, какво ще донесе цифровизацията за потребителя. Трябва да отчитаме обаче, че за обикновения гражданин не е от изключително значение как точно ще получи сигнала и какъв вид телевизия ще гледа – аналогова или цифрова. За него е по-важно моментът от който той ще започне да получава новата услуга да е плавен, а цифровата телевизия да е качествена и евтина. Трябва да се разграничат ясно отговорността на държавата и кръгът от граждани, попадащи в социалната група, които ще получат безплатно устройства – а именно дали в нея ще попаднат социално слаби граждани, в това число и лицата с увреждания, които ще бъдат подпомогнати изцяло от държавата - за да може по този начин да се изпълни ангажиментът на държавата и спазвайки срока декември 2012 година, да може да се покрие 95% от територията на страната.

- С какви средства ще бъдат подпомогнати гражданите?
- Това е ангажимент, който следва да бъде разписан в програмата, която Министерският съвет е изложил на сайта си, за да може да има яснота. Първо – трябва да се направи оценка на тези сет-топ боксове (крайните приемащи устройства), за да се видят конкретно необходимостта и параметрите на финансовия ангажимент на държавата, след което да се прецени в какъв размер ще бъде той и по какъв начин ще бъде поет. Това са средства, които трябва да бъдат прецизирани като сума и съответно да има разписани срокове, в които те трябва да бъдат заложени в бюджета за 2011 г. Разбира се, той трябва да отчита цялата цифровизация, но и към него трябва да се планират именно параметрите на тези средства. По предварителната оценка на експерти аз имам информацията, че този обем на средства не е нито толкова голям, но от друга страна, не е и малък. Той е в порядъка на 50 – 55 милиона лева.

- В другите страни има дебат за цифровизацията в детайла кога точно трябва да бъде изключен аналоговият сигнал. В Англия например се настоява, след като 95% от населението е цифровизирано, тогава да се вземе решение за датата на изключване. При нас срокът 2012 г. припокрива ли и изключването на аналоговия сигнал, или се допуска да има преходен период?
- Ще изкажа личната си позиция, без да съм експерт в материята. Аз считам, че срокът на тестванията трябва да бъде изключително кратък, на каквато позиция са и повечето експерти у нас. Това е продиктувано от факта, че ако тестването продължи дори в рамките на година, то това ще излезе твърде скъпо както за участниците, така и за държавата като участник в този процес. Мисля, че не можем отведнъж да пристъпим към рязко изключване на аналоговия сигнал и преминаване само към цифровия. Считам, че ако тестването на системата не стане плавно, то това би довело до риска голяма част от територията на страната да остане непокрита, което е недопустимо като вариант.


Интервюто взе Иван Върбанов
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.