Защо Доналд Тръмп уволни Ерин?
Едно от най-големите достойнства на шоуто „Стажантът“, сравнено с игри, изградени на същия принцип – реални хора правят нещо пред камера в реално време, е житейската истинност на създаваните ситуации в истинна среда. Това помага разборът на конкретна серия и действията на екипите при изпълнението на задачата да се „увеличи в мащаб“, като доведе до изводи за принципни постулати в поведението на хората в работна среда.
Коментар на Анелия Динова, PI Partners
„Пи Ай партнърс“ е адвокатско дружество, развиващо дейността си в Югоизточна Европа. Компанията има офиси в Гърция, България, Румъния и Турция. „Пи Ай партнърс“ е учредено през 2003 година. Сътрудничество, което адвокатското дружество има с Earnst&Young, ни позволява да разбираме нуждите на нашите клиенти и да им предлагаме комплексно обслужване и в сферите на счетоводството, данъците и финансовите консултантски услуги.
Едно от най-големите достойнства на шоуто „Стажантът“, сравнено с игри, изградени на същия принцип – реални хора правят нещо пред камера в реално време, е житейската истинност на създаваните ситуации в истинна среда. Това помага разборът на конкретна серия и действията на екипите при изпълнението на задачата да се „увеличи в мащаб“, като доведе до изводи за принципни постулати в поведението на хората в работна среда.
Какво направиха двата екипа, защо екипът на Крейг спечели, а екипът на Анджи загуби?
Само талантът не е достатъчен
Екипът на Крейг „Магна” бе ярък пример за това как наличието на таланти заедно в определен момент и на определено място не може само по себе си да даде положителен резултат, ако тези таланти не са водени от силна обединяваща фигура. Както всеки човек Крейг не бе перфектен и ролята му на мениджър на проект извади някои несъвършенства на неговите комуникационни умения - неспособността му убедително „да продаде“ идеята за проекта независимо от това, че лично той горещо вярваше в нея. Тези недостатъци се компенсираха от волята му за успех, трудоспособността му и желанието му да работи по изпълнение на проекта дори тогава, когато целият му екип бе разпръснат, обхванат от съмнения в успеха и недоволство от прибързаното според тях подчиняване на една идея, която, пак според тях, не бе нито креативна, нито вълнуваща. Личният пример на Крейг (да работи, да „строи“ проекта) изигра решаващата роля за обединяването на екипа и заличаването на негативизма у неговите членове.
По повод поведението на отделните членове от този отбор не мога да не отбележа лоялността към общото, към колектива, която те демонстрираха в този епизод. Независимо от личните си предубеждения към идеята на проекта и откровения бунт срещу авторитарния от тяхна гледна точка подход при вземане на решението от Крейг те съумяха да преодолеят собственото си накърнено его; съумяха да подкрепят този, който ги води, и да се обединят в изпълнението на една, както те мислеха, загубена кауза. А крайният резултат беше победа.
От другата страна на състезанието стоеше екипът на Анджи – „Нетна стойност”. Какво „обърна“ тяхната „каруца“ в изпълнението на проекта?
Смятам, че „началото на края“ бе сложено с реакцията на Ерин, когато целта на проекта – създаване на пилотен продукт за потребителя в магазините на гиганта от типа „направи си сам“ Home Depo, бе обявен на двата отбора. Независимо от окуражаващите слова на Анджи, похвалите й и повтарящите се насърчителни „Давайте, момчета, можем да се справим и можем да спечелим” останалите членове на екипа някак не можаха да се отърсят от сянката на „това не съм го и чувала, нямам идея какво и как да направя“.
От самото начало „Нетна стойност” като цяло демонстрира според мен поведение, което предпочитам да наричам „пасивна агресивност“. То се изразява в „пасивно отстояване“, т.е. решаваш, че нещо е загубена кауза или че е прекалено непознато за теб, или че друг ще се прави с него и без теб, и край. Агресивността е в отказа да погледнеш нещата от друга страна, да потърсиш чуждата гледна точка и да приемеш (като вътрешна ангажираност) правотата на тази друга гледна точка.
Като цяло екипът на Анджи отначало подходи към задачата смутено и „с наведена глава“ и веселбата по време на работа дойде като че ли да докаже на самите участници, че какво пък толкова, голяма работа, все нещо ще направим, нали сме умни и можещи... Вярвам, че всяка задача следва да бъде приемана и изпълнявана със здравословна доза хумор. Когато обаче хуморът и доброто настроение изместват фокуса от занятието и се превръщат в своеобразен център на поведение за професионалния екип, отрицателният ефект върху изпълнението на задачата е неизбежен; просто защото, за да бъде свършена добре, всяка работа изисква старание.
Загубата
Крахът на илюзията (а именно загубата) при такъв поведенчески модел на колектива е много по-болезнен и отрезвяващ. Нищо чудно, че бидейки неназованият авторитет в екипа, Ерин се оказа изолирана от колегите си и логичен фокус на техните обвинения при разбора на загубата.
Защо обаче Ерин изгуби двубоя с Крис в заседателната зала на Доналд Тръмп? Защо тя, а не Стефани, Анджи или Крис бяха уволнени?
Отговорът на този въпрос изисква преценка на сложната комбинация от качества, необходими на една жена, за да гарантират нейния професионален личностен успех. Те се отнасят не само до това, което бих нарекла вътрешен потенциал: интелигентност, знания и прочие способности, които има всеки от нас и които могат да бъдат развивани и усъвършенствани с труд и постоянство.
Вътрешният потенциал
Успешната жена професионалист притежава и една друга група качества, наричам ги външен потенциал, или ценности на поведенческия модел, централна роля в който играе способността да използваш максимално вътрешния си потенциал, но без да прекрачваш тънката граница на общуване, когато можеш да бъдеш обвинена, че си включила в употреба „арсенал от оръжия“, характерни за женския пол от времето, когато жените са били всичко друго, но не и професионален партньор на мъжа.
През цялото време Ерин говори с увереност, държи се с увереност и излъчва увереност. Всяка нейна проява – от вътрешните разговори в екипа, през шегите при техническата работа по изпълнение на проекта, до защитата в заседателната зала – е придружена от невидим надпис: „Аз знам какво съм и то е ценно и заслужаващо признание.“ Ерин е агресивна. Тя не направи и най-малък опит да прояви инициатива, да даде повече от това, което искат от нея. Това не убягна от опитните следящи очи на съветниците на Доналд Тръмп. И последното ключово, най-противоречиво качество на Ерин - тя бе свободна в общуването си. Свободата (или освободеността) при контакти и общуване с други хора е като цяло положително качество и допринася за създаването на ведра работна атмосфера. Всички ние повдигаме неодобрително рамене, когато колега или партньор в делова среща се държи „като дърво“, говори студено, с кратки изречения в императивен стил и от цялостното му същество струи лед. Наричаме такива хора арогантни, надути пуяци и подсъзнателно се стремим да ги уличим в грешки.
Стилът на поведение
Свободата на общуване с другите в нито един момент не следва да преминава във фамилиарност, това е недопустимо за всеки професионалист. Поведението на Ерин в заседателната зала спрямо Доналд Тръмп е красноречив пример за опасностите, които маниерът на свободно общуване крие в делова среда. Свободното поведение на Ерин в заседателната зала излезе извън плаващите неуловими рамки на допустимостта. Мимиката й, която при останалите й изяви допринасяше и допълваше общуването й, като му придаваше неподправена искреност, тук носеше асоциация за реакцията на разглезено дете, на което се карат и то не може да повярва, че се отнася за него. Намигването й, придружаващо директния й въпрос към Доналд Тръмп дали наистина трябва да последва мнението на съветниците си за нейното уволнение, носеше нескрито послание за близост: минала, сегашна или бъдеща.
В професионалния свят никой, натоварен с отговорността да управлява, не може да си позволи да бъде видян, че взема решения по силата на лични подбуди. Не искам да бъда разбирана грешно - далеч съм от твърдението, че решения не се вземат по лични подбуди. Твърдението ми е за това, че е недопустимо ръководител да бъде видян и оценен от останалите (пък било то и тези останали да са негови служители) като вземащ решенията си по лични причини. Прецедентът на такъв факт е удар по морала, мотивацията и вътрешната организация на цялата ръководена структура.
Поради тази причина фамилиарността, проявила се в поведението на Ерин в критичния момент на избор в заседателната зала, изигра според мен решаващата роля за наклоняването на везните (като цялостна оценка) в полза на Крис и доведе до краткото „Ти си уволнена!“, отправено от Доналд Тръмп към Ерин.
Откровено смятам, че издържаният външен вид, самоувереността и агресивността като компоненти на поведенческия модел имат еднаква тежест и сходен ефект върху другите независимо от пола на индивида, който ги проявява. Относно последният компонент обаче – свободата при общуването в професионална среда, считам, че това правило важи с двойно по-голяма сила за жените професионалисти (особено извън САЩ). Едно от обясненията ми за това е, че в света на бизнеса исторически присъстващата фигура е тази на мъжа. Отстояването на място в него от една жена не може да е лишено от исторически натрупаните характеристики на поведенческия модел - не само от страна на партньорите (тези, които я преценяват), но и от самата нея (начина, по който тя се държи).
Не на мъжкараните
С други думи едно от най-големите предизвикателства пред жената професионалист днес е да остане жена при запазена проява на женския поведенчески модел („мъжкараните“ в бизнеса не са най-успешните бизнес дами), но да не допусне пукнатини в поведението си, които да позволят на партньора отсреща да си каже: „Хайде сега - женски трикове.“
Искрено се надявам, че няма да бъда обявена за сексистка поради горните разсъждения. И с нетърпение очаквам да видя дали поведението на жените играчи в следващите серии на „Стажантът“ ще ме опровергае, или ще ми предостави нови аргументи в подкрепа на разсъжденията ми!