Гледах епизода с изключителен интерес. Не само защото е отлична бизнес школа за начинаещи и напреднали, но и защото бе социално ангажиран. Малко шоута имат това предимство. В този епизод Доналд Тръмп поставя задача на участниците да организират няколкоминутен търг с участието на общо 10 американски суперзвезди. Аукционът ще се излъчва в ефир, като за него ще се залага по интернет. Набраните средства отиват за реална и много благородна кауза. За старта Като човек, който съвсем наскоро му се е наложило да организира подобен благотворителен търг, не мога да не отбележа прекалено лекия старт, от който двата екипа започнаха. В реализирането на такова събити, най-трудната задача, която обезверява мнозина, е подсигуряването на звезди, звездно време и звездни предмети. За да осигуриш звездите обаче, трябва да им гарантираш високото ниво на събитието, ефир и адекватно медийно и публично отразяване. Всеки в подобна ситуация знае, че тези компоненти са обвързани като кокошката и яйцето. Не можеш да имаш яйце без кокошка. Но как да имаш кокошка без яйце? Ако все пак успееш да осигуриш кокошката и яйцето, остава следващият съществен и нелесен елемент – хората, които ще купуват. Когато набавиш всички тези неща, остава доизпипването. От него зависи дали ще имаш успех или страхотен успех. Екипите „Магна” и „Нетна Стойност” всъщност стартираха от момента на доизпипването. Звездите им бяха вече осигурени от продуцентите на предаването, както и от гарантираната тежест на предстоящите аукциони. Все пак зад тях стоеше сериозна телевизия и името на Доналд Тръмп. Осигурен им бе и ефирът, който в реалността често се оказва мисия невъзможна. От тук насетне пред тях стоеше възможността да успеят или да са победители. Именно този факт ме накара да съм особено критична към двата екипа. Всеки от тях влезе с някаква нагласа. Участниците от „Нетна Стойност” се отнесоха сякаш по-лековато към задачата. Те бяха горди и поласкани, че ще се срещнат и работят с топзвезди и като че изживяването остана водещо при тях. Екипът на „Магна” влезе в казуса с нагласа да се докаже. От една страна, неговата мениджърка Кендра още в началото на серията заяви, че това е нейният шанс да се докаже. По същия начин бяха настроени Тана и Крейг, след като Крис ги отпрати от досегашния им отбор. Двамата се сплотиха и амбицираха сякаш да му покажат, че е сгрешил в избора си. В крайна сметка и двата отбора събраха немалки суми, за предвидения от продуцентите формат. Това нямаше как да не се случи, имайки предвид началните дадености. Отборът на „Магна” обаче привлече почти два пъти повече средства от „Нетна Стойност”. Най-малката причина за това естествено бе, че тяхното шоу се оказа по-смешно и забавно. Ключът на успеха им обаче бяха добрите идеи, екипната работа и контролът от страна на мениджъра. За идеите Действително, когато имаш топзвезди, можеш да продадеш и чорапите им, и златните им купи, но безспорно има разлика между един обяд с Еди-кой си и един месец, прекаран близо до него. Добрите идеи за награди на „Магна” им дадоха преднината, от която се нуждаеха. В същото време преговарящият екип на „Нетна Стойност” бе завъртян в проблеми около егото на Джон. Той през цялото време се държеше сякаш е най-добрият и знае и може всичко. Не обсъждаше предложенията и действията си нито с екипа, нито с формалния си лидер. За организацията Сериозна грешка за Крис, мениджър на „Нетна Стойност”, бе, че изпрати Джон на преговорите, и още по-голяма, че нито веднъж не отиде с групата да види как се справят те. За него бе по-интересно да се занимава с ефирната продукция. Той все повтаряше, че тя е по-важна от онова, което се предлага в нея. Мисля, че това бе поредната му грешка. Естествено, ако предлагаш на търг нещо, от което хората се интересуват, форматът на представянето ще е последното, което ще ги вълнува. Джон, който сам се наложи като лидер на преговорите, бе загрижен основно за собственото си его. Стефани и Ерън трупаха все повече неприязън към неговото самолюбие и също не си дадоха сметка, че екипът им не преследва задачите си по най-добрия възможен начин. Ако мениджърът на проекта контролираше ситуацията, той можеше да забележи този проблем и да го предотврати. Също така можеше да отиде лично на срещи със звездите или да разговаря с Джон за поведението му. Освен това Крис не обърна внимание на зреещия конфликт в екипа. А подобни конфликти рано или късно водят до провал. За разлика от него Кендра през цялото време държеше контрола и върху двете си групи. След като се убеди, че Крейг и Тана са добри в преговорите, тя комуникираше с тях дистанционно и следеше работата на екипа по продукцията. За екипа Джон не оставяше момичетата нито веднъж да вземат думата или да дадат идеи. Държеше се по-скоро пренебрежително с тях и играеше one-man-show. Постепенно Стефани и Ерън започнаха да изпитват негативни емоции към него. По-лошото обаче бе, че той налагаше мнението си дори на самите звезди, като замалко не изгуби някои от тях. „Магна” показа отлично екипно поведение. Нещо повече – Тана и Крейг успяваха да направят самите звезди съпричастни в процеса на вземане на идеите. Така те можаха да ги убедят на драго сърце да дадат много повече, отколкото са били готови в началото на преговорите. Въпреки отделните грешки на двата екипа те успяха да съберат общата сума от $32,979 за подпомагане на детската СПИН фондация „Елизабет Глейзър“. А това е най-добрата отплата, която всеки от участниците можеше да получи за участието си. Людмила Филипова е икономист по образование. Завършила е УНСС, София, специалност индустриален мениджмънт. Има степен MBA по мениджмънт от City University. Людмила е работила като маркетинг и търговски директор на български и международни компании, била е и телевизионен журналист. Днес тя пише за някои от най-уважаваните български и международни вестници и списания. Тя е един от най-продаваните български автори. Издала е три романа, превърнали се за месеци в бестселъри. Първата й книга Анатомия на Илюзиите (2006) рисува в детайли причините за рухването на комунизма в България. Вторият й роман Червено злато (2007) разкрива потресаващи факти и детайли за мащабната 30-годишна търговия със заразена със СПИН кръв. Третият роман на Людмила Филипова е озаглавен Стъклени съдби (19 февруари 2008). В него за първи път се представя обобщено и в детайли мащабната търговия с човешки генетичен материал и ембриони.