Димитър Павлов е роден преди 30 години в София. През 1996-а е приет в НАТФИЗ, специалност „Публична реч“. Още като студент дебютира в медиите като водещ на новините в „Евроком“, а през 2002-а превзема и радиоефира чрез сутрешния блок на „Ретрорадио“. Преди две лета е избран за водещ на „Десетте най“ по bTV, а в средата на март, по същата телевизия ще стартира и последният тв проект с негово участие - „Форт Боаяр“. Защо спря „Десетте най“, Митко? Вярно ли е, че е заради Ахмед Доган? - Честно казано, не знам дали предаването ще бъде свалено от ефир окончателно, или ще си даде известна пауза. Още не съм уведомен за крайното решение на продуцентите и ръководството на bTV. Наскоро приключих снимките на последните издания, а вече вървят и повторенията на най-готините класации, излъчвани досега. В жълтите издания четох, че „Десетте най“ е паднало от ефир заради споменаването на Ахмед Доган в класацията ни за най-заможните българи. Със сигурност причината не се крие в лидера на ДПС. А как попадна в „Десетте най“? - Един приятел ми каза, че е обявен кастинг за ново предаване по bTV и реших да се явя. Освен мен сред кандидатите тогава бяха още Витомир Саръиванов и Део. В началото идеята за изданието беше то да върви на живо, а тези, които коментират класацията, да гостуват в студиото и да им задавам директни въпроси. После обаче продуцентите решиха, че вариантът, който и досега се излъчва, е по-удачният. Мислиш ли, че форматът на предаването вече се е изчерпал? - Не мисля така, защото темите на класацията могат да бъдат безкрайни, но друг е въпросът дали след време шоуто няма да омръзне на зрителите и хората, които го правят. Мен никак не ме е отегчило, защото е само на две години, а и все пак се излъчва веднъж седмично. Как стана водещ на новото тв състезание „Форт Боаяр“, което ще стартира в средата на март по bTV? - С покана от страна на продуцентите. Не е имало предварителен кастинг и съм много благодарен на екипа, който реализира проекта, че се спря точно на мен. Има интересни неща около снимките, но, както се досещате, не мога да ги разкрия, преди да бъдат показани на зрителите. Е, повдигни все пак леко завесата? - Цялата продукция се засне от френски екип, с техни камери, а ролята на другите държави бе в осигуряването на участниците. Наистина имах прекалено много работа, а организацията бе на много добро ниво. Трябваше за десет дни да реализираме всички епизоди и напрежението непрекъснато се покачваше. Чувствах се като в цирк с тигрите, които пазят съкровището, а на всичко отгоре те бяха и много нервни през целия снимачен период. Но за щастие нямаше фалове, защото бяха затворени в доста солидни клетки. Не мога да пропусна и двете джуджета Паспарту и Пастон, които бяха страхотни образи. Те играят ролята на асистенти и носят ключовете за отделните стаи, където участниците са изправени пред какви ли не изпитания. Освен това бях с 39 градуса температура през първите дни от моето пристигане и никак не ми бе до забавления. Климатът също не беше на наша страна, защото през целия престой беше зверски студено, като се има предвид, че бяхме там през юли. Във Франция за първи път се научих да пия червено вино. Да не говорим пък за кухнята им, от която останах безкрайно очарован. За първи път в историята на състезанието участваха телевизии от три държави. Трудно ли беше? Напротив, даже се получи още по-забавно шоу. Освен bTV в проекта участваха още FOX Турция и FOX Сърбия, като всяка от медиите беше дошла със свой водещ. Общо взето, се разбирахме на английски език с другите играчи. Останах приятно изненадан от турския екип. Изключително модерно мислещи хора. Тук трябва да кажа, че Турция в момента инвестира изключително много в различни телевизионни проекти. Вярно ли е, че издателят Мартин Захариев е сред участниците във „Форт Боаяр“? - Нито ще отрека, нито ще потвърдя този слух. В този формат паричната награда не е определяща. А кое е основното? - Много се зарадвах да видя хора, събрани на едно място, които се забавляват именно заради самото състезание, а не са там с някаква меркантилна цел. Иначе наградният фонд е съвсем символичен, а френските отбори, например, от години участват само благотворително. Къде ти е по-добре - в радиото или в телевизията? - И на двете места ми е забавно, но в радиото мога повече да импровизирам. Все пак там съм на живо всеки ден, докато „Десетте най“ се излъчва на запис. Важното е, че си измислям какво да кажа, защото няма да ми е комфортно някой друг да ми слага думите в устата. Иначе, от материални постъпления, телевизията е по-добрият вариант. Но не мога да кажа, че съм забогатял. Носят се легенди за времето ти в „Евроком“, където си водел новините... - ...Попаднах там като студент, изкарах 3 години и адски се забавлявах. Веднъж, както си водех емисията, в студиото попадна муха, която ме разсейваше и кацаше по лицето и главата ми. Имаше и случай, при който гласът ми изчезна в ефир. Това са весели моменти, а не непростими професионални гафове. През 1999-а са те избрали и за сценарист в „Шоуто на Слави“. Защо не остана в неговия екип? - Задържах се около месец, защото усетих, че това не е моето място за професионално развитие. Може би предпочитах самият аз да се изразя под различна форма, а не някой друг вместо мен като мироглед. Мислиш ли, че има пренасищане откъм медии в България? - Определено има такъв проблем. Не може да има повече от 30 радиостанции само в София. Пет-шест са напълно достатъчни. Да не говорим, че масово въртят едни и същи плейлисти, които дори са подредени еднакво всеки ден. Може да прозвучи грозно, но за съжаление малко неща от телевизионното ни пространство са качествени и носят стойност, различна от комерсиалната. Какво предаване мечтаеш да правиш? - Много ми се рискува с правенето на предаване от типа talk show и се надявам един ден и това да се случи. Почитател съм на стила на Конан О'Брайън от вечерното шоу на NBC, а Хауърд Стърн ми е прекалено американизиран. От българска страна мисля, че Милен Цветков се справя много добре, защото има позитивен подход като водещ. Не обичам агресията пред екрана.