„Селектид Брандс Ко” е основана в средата на миналата година и се занимава с налагането на различни алкохолни напитки на българския пазар. Узо „Пломари” и уиски „Къти Сарк” са едни от най-разпознаваемите марки. „Селектид Брандс Ко” има за своя основна цел да изследва консуматорското поведение и нагласи, да контактува с крайните клиенти посредством медийна реклама, директен маркетинг и различни събития, както и да улеснява търговската дейност на официалните дистрибутори. Преди да бъде поканена за изпълнителен директор на „Селектид Брандс Ко” Гергана Гевезова е натрупала професионалния си опит в маркетинга и продажбите в „Кока-Кола” и „Алайд Домек Ейджънсис”, преминала е многобройни специализации и обучения, последното от които по корпоративен мениджмънт в Япония. Шоуто „Стажантът” е истинска школа за успешно бизнес поведение и етика в икономическите структури на нашето съвремие. Поредицата ни въвежда в света на безмилостна конкуренция между компании и индивидуалности, където единственият билет за оцеляване е УСПЕХЪТ. В основата на всеки епизод от „Стажантът” стои конкретен проект, който отборите трябва да разработят. Сред икономическите дисциплини неслучайно има такава, която се нарича „Управление на проекти”. Управлението на проект представлява процес на внимателно планиране и организиране на хора и ресурси за изпълнение на конкретна задача. Стартът се дава с определяне на проблема, върху който ще се работи; дефиниране на целите, които ще се преследват, изработване на стратегия и/или тактика за тяхното осъществяване. Обикновено, всеки проект има определени ограничения и лимити, затова е хубаво предварително да сме разбрали критериите, по които ще мерим успеха. В този епизод на „Стажантът” Доналд Тръмп задава на отборите следната задача: Да създадат НОВА БУТИЛКА за НОВАТА НАПИТКА на гиганта „Пепси“ с работно название PEPSI EDGE (превод: ръб, острие, край). Напрежението Напрежението сред участниците расте, останали са най-добрите шест от тях и съревнованието е не само екипно, но и индивидуално. Проектът е доста хлъзгав и крие опасности. Да накараш някого да промени бутилката, на която и да е напитка, намираща се в търговската мрежа, означава да му дадеш възможност да говори с твоите потребители вместо теб. А да накараш някого да изработи нова бутилка за гиганта Pepsi си е голямо предизвикателство. Какво се случва с участниците? Отборът „Ейпекс” с лидер Кели елегантно се освобождава от блондинката Джени и фокусира вниманието си върху условието на задачата; отборът „ Мозаик” с лидер Анди решава, че е дошъл моментът за големия пробив и прави своя движеща сила амбицията и реваншизма. И допуска първата си грешка - забравя, че основен елемент в условието на задачата е НАЗВАНИЕТО - PEPSI EDGE, а не продуктовата формула. Затова разсъжденията за вкуса и целевата група водят участниците в погрешна посока. Конотацията на PEPSI EDGE е в противоречие с избраното от „Мозаик” позициониране на новата напитка към масовия потребител. Такова позициониране изцяло пренебрегва младежкия дух и съвременното излъчване на търговската марка майка „Пепси”. Успешният старт на всеки проект се гарантира от правилното разчитане на условието. Специалистите съветват условието да се чете по 3 пъти – 1-ви път за проверка на фактологията, 2-ри път за откриване на проблема, по който трябва да се работи, 3-ти път за създаване на хипотеза и размишления най-вече за това, което не е написано. "Мозаик" не прочита условието Отборът „Мозаик” пропуска да „прочете” условието на задачата, което е първостепенна причина за последвалата загуба. Ще добавя, че качествата, които показва/не показва лидерът на „Мозаик”, също допринасят за неуспеха. А ето и някои от тях: Анди не успява да ръководи екипа с авторитет и компетентност, затова прибягва към показни прояви на контрол – раздаване на пари и забрани; Анди не се справя с хаоса в работата на екипа – работи се до последния момент и не се обмислят добре детайлите; Презентацията на екипа е добра, но не изключителна – хубаво щеше да бъде, ако предварително бяха направили репетиция; Поведението на Анди, след като разбира, че отборът му е загубил, е, меко казано, незряло; той започва да заговорничи и интригантства, обвинява всичко и всички освен себе си за неуспеха. Лидерството не е само слава, то е преди всичко отговорност. Лесно е да кажеш: искам да бъда лидер (разбирай мениджър), трудно е да се докажеш като такъв. Всичко се прави в името на успеха, но най-ясно личи кой докъде е стигнал и кой какви качества притежава или не притежава в момент на загуба. Успехът опиянява и замайва, особено в етапа на очакване. Той не идва просто така. Зад него винаги стоят хора със съответните качества и подготовка. И нека не забравяме, че ролите се сменят – ако в един житейски проект сме лидери, в следващия може да се окажем участници или съдници. За да можем да продължим напред, хубаво е да сме запазили не само нашето лично достойнство и самоуважение, но и това на другите.