- Какво отчете ревизията за действията на предишното ръководство, г-н Тодоров? - Вътрешните и външните одити не са отбелязали злоупотреби. Би могло да се спори за икономически нецелесъобразности. Не изключвам нищо, но не бива да се хиперболизират някои проблеми. - Как се е нарушавала икономическата целесъобразност по-точно? - Става въпрос за разпределяне на приоритети във времето. Такава претенция обаче е субективна. Решенията на предишното ръководство са били обосновани. - Затова ли генерално сменяте политиката на радиото? - Това е въпрос на мое виждане, защото развитието на програмите е изостанало, технологичното и в някои области и техническото развитие - също. В „Хоризонт“ на 13 души имаше един компютър. Сега на осем души – 1. Останалата част от колегите предстои да получат компютърна грамотност. Ако ви е мъчно за пишещите машини, на „Драган Цанков“ 4 има, и то не малко. - Оказахте се реформатор с голям замах – бързо потушихте недоволството от назначаването ви! - Особени вълнения не съм забелязал. За този кратък период са променени изцяло структурите, ръководството, програмите. Всичко обаче е минало през Управителния съвет. Нямам приемно време, нито приемен ден като предшественичката ми Поля Станчева. - Имаше няколко картини на Сирак Скитник в кабинета ви, наследени от г-жа Станчева. Къде са? - Върнахме ги на Националната художествена галерия. Преценихме, че не можем да осигурим необходимата степен на охрана и да плащаме застраховката. Икономическата целесъбразност надделя над естетиката. - Какво отчетохте преди дни пред СЕМ за първите шест месеца от мандата ви като шеф? - Без да звучи самохвално, но дори Управителният съвет на радиото се изненада колко много сме направили за половин година. След тригодишни усилия пуснахме новото радио „София“. То върви 24 часа, в него работят 26 души и е по съвършено нова схема – изцяло цифрова. Това е пилотен проект и най-накрая приложихме софтуерната система „Далет плюс“. За първи път в БНР приложихме и нова рекламна стратегия – пуснахме билбордове. - Средствата за „София“ допълнително перо от бюджета ви ли са? Не, вместваме се с наличното. За съжаление средствата за развитие на програмите като бюджетна поддръжка (общо БНР получи 47 млн. лева за настоящата година - бел. ред.) не е в очаквания от нас размер. Въпреки това няма да се отклоним от намеренията си всички регионални програми ( 6 на брой - бел. ред.) да излъчват по 24 часа, както и да стартираме регионална програма във Видин. Водим преговори в Плевен и Бургас. - Защо променихте програмите на трите национални програми – „Хоризонт“, „Христо Ботев“ и „България“? - Това беше заложено в концепцията ми. Тръгнахме от „Хоризонт“ - сменихме изцяло сигналите, музиката, ограничихме говоренето, започнахме излъчване на новини на половин час, разширихме информационните бюлетини от магазинен тип, изтеглихме вечерния образователен бюлетин в 18 часа, за да изпреварим всички електронни медии, направихме втори бюлетин в 21 часа. Стартирахме 5 нови предавания. - Достатъчно реформиран ли е „Хоризонт“ или има още слабости като програма? - Слабост на „Хоризонт“ е младото поколение, което забравихме за сметка на по-улегналата аудитория. Затова до месец- два ще се поправим като пуснем рубрики, насочени към по-активните слушатели между 15 и 45 години. Нововъведенията ще важат за времето след 18,30 часа през делничните дни, ще има промени и в уикенд програмата. По „Христо Ботев“ също имаме изцяло нова схема, част от която е и дискусионният журналистически клуб. - Програмните промени доколко имат връзка с новия ръководен екип, с който се обзаведохте? - Нещата са свързани, не са самоцел. Сменено е ръководството и на трите национални програми. Калина Станчева е директор на „Хоризонт“, Лили Маринкова – главен продуцент, Паулиана Новакова е директор на „Христо Ботев“, главен продуцент е Борис Арнаудов, а Валентин Стоянов и Зоя Костадинова съответно ръководят „България“. Подготвяме интегрирани програми между регионалните и националните програми - общ блок между тях и „Хоризонт“ ще има в понеделник, а по „Христо Ботев“ ще върви общ нощен блок. - Вярно ли е, че ще конкурирате агенциите като продавате собствена информация? - Да, сайтът на радиото, който месечно се посещава от 500 000 души, ще се развие като отделна медия и ще продаваме собствен информационен бюлетин. Ще има и звук, и картина. Много агенции правят мониторинг на програмите ни, но ще ги облекчим и ще го правим сами. Ще има годишен абонамент, но ще може да се плаща и на парче. Проблемът обаче е технологичен - между различните софтуери на програмите няма съвместимост. - Има ли връзка с прословутата програма „Далет плюс“, която се въвежда в БНР от десет години? - Да, имаме проблеми и забележки с вътрешноредакционната програма за обработка на звука. Понякога изхвърля програмни модули и може да създаде проблем в ефир. Тази система се внедрява от 10 години, договорена е по времето на Александър Велев, новите програмни продукти бяха купени при предишното ръководство, но дълго време бе задържана заради съпротива на колегите от „Хоризонт“. Слава Богу, недоволството е преодоляно - създадохме компютърен център за обучение, подготвяме и въвеждането й в „Христо Ботев“. - Да не се окаже, че докато цялото радио заработи с „Далет плюс“, тя безвъзвратно е остаряла? - Не, използва се от много европейски радиостанции. Наскоро имаше генерална конференция на EBU и руските колеги - последният голям потребител на френската програма, също споделиха, че имат проблеми с нея. Няма съвършени програми. Новинарските емисии на „Хоризонт“ вече са изцяло цифрови, но за 24-часово излъчване има рискове. Въпреки това не сме забавили темповете на внедряването й. Направихме кратка пауза около местните избори, за да не си помисли някоя от политическите сили, че софтуерът работи срещу нея. - Докъде стигнаха преговорите ви с БТК за развитие на предавателната мрежа? - Инвестиционната програма на БТК за въвеждане на предаватели с по-голяма мощност много закъсня, но телекомът вече има конкретни намерения. Надяваме се на нови 50 предавателя за „Хоризонт“ и „Христо Ботев“ до края на годината. Ще покрием т.нар. бели петна в трудни географски области. Проблемът е, че дори и да увеличаваме мощността на предавателите, няма да постигнем успех, защото селата са в котловини. - Колко ще струва тази програма? - Получихме около 2 млн. лева за 2008 г., които не са достатъчни. За разлика от субсидията за програмите, които нарастват с 54 часа, все пак получихме увеличение на средствата за изграждането на допълнителни предавателни мощности. Основната причина обаче е увеличението с 53% на таксите към БТК. Основната част от бюджета отива за разплащане с БТК. - Това не смекчава ли организациите за авторски права при изчисляване на таксите, които им дължите? - Обясняваме им, че не могат да ни изчисляват таксите върху целия бюджет, тъй като тази сума само минава през нас. С „Музикаутор“ постигнахме договореност, няма да ни спират музиката. Ако БНР и БНТ престанат да плащат, съществуването на подобни организации е под въпрос. Ние излъчваме същия обем музика като частните медии, но внасяме 400 000 лева, а една частна радиостанция – 30 - 40 000 лева. Коя е базата за изчисляване на авторските права? БНР е най-големият продуцент в страната на българските автори и изпълнители, които се появяват в три радиостанции. Голяма част от авторите и изпълнителите живеят благодарение на средствата, отделяни от БНР. Ако се оттеглим, може и да няма родни изпълнители. Не знам дали организациите ще осигурят прозрачност на сумите, които получават. За първи път ще преговаряме още в началото на годината и се надяваме на споразумение в първите три месеца. За 2007 г. платихме авторски права с 50% повече от предходната. - Защо? Да не сте излъчвали 50% повече музика? - Не сме, но така се договорихме, направихме жест. Предупредих обаче колегите, че бихме искали методиката на изчисление на ангажиментите ни да бъде изчистена. - Излиза, че са ви извили ръцете! - Никой на никого не е извил ръцете. Да приемем, че така сме се договорили. Интервюто взе Андриана Михайлова