В навечерието на Шестата среща на българските медии, която ще се състои от 16 до 20 май във Виена, генералният директор на БТА Максим Минчев даде ексклузивно интервю за в. „Класа“.

---

- Господин Минчев, каква е актуалната информация за форума във Виена броени дни преди неговия старт?
- В последните седмици имаме изключително засилване на интереса към форума. Акредитираните участници са над 180 души, а очакванията са техният брой да нарасне. Това може би създава известни проблеми в нашата логистика, но от друга страна, дава надеждата, че дебатите, които сме предвидили, ще се осъществят с голяма активност. Своето стопроцентово присъствие на откриването потвърдиха кметът на Виена - Михаел Хойпл, редом с министър-председателя Бойко Борисов, министъра на културата Вежди Рашидов и кмета на София Йорданка Фандъкова. Очакваме на церемонията да присъства и голяма част от българския културен елит, който живее в Австрия. Подготвили сме и още много изненади, които ще съпътстват празника във Виена.

- Кое е основното верую на организатора и какви са основните послания, които българският дух ще излъчи? Защото срещите освен отстояването на национални каузи са елемент и на публичната дипломация и общите усилия за утвърждаването на положителния образ на страната ни и популяризирането на културните и духовните ценности?
- Аз съм човек на каузите. Независимо от това дали каузата е влизането на България в НАТО и приемането ни в ЕС, дали става въпрос за първата в историята ни визита у нас на американски президент, дали това ще е 150-годишнината от рождението на Васил Левски или пък посещението на папа Йоан-Павел Втори у нас... или пък освобождаването на българските медици? Световната среща на българските медии по света се превърна в подобна кауза. Тя започна като едно интелектуално предизвикателство –хайде да открием нашите медии по света, знаейки, че те съществуват. Оказа се, че те са страшно много, че непрекъснато се увеличават и са много динамични, вършейки своята макар наглед скромна, но апостолска дейност сред българските общества. Българите по света се увеличават непрекъснато и това е в унисон със световните процеси, свързани с настъплението на интернет, глобализацията, падането на границите и т.н.

- Но какво е важното послание, което ще излъчи към света Шестата среща според вас?
- Надявам се, че ще бъде един апогей на сегашните ни усилия. Искаме да направим така, щото българските общности по света да запазят жива своята връзка с родината, защото това е най-важното. Австрия е емблематична страна за избора ни, защото тя е свързана с България не от вчера. Тя е в Централна Европа, член е на ЕС и отдавна е привличала интереса на сънародниците ни. България е свързана с Австрия и като култура, и като икономика, и като бизнес и т.н. Аз се надявам, че имиджът на страната ни по тези географски ширини ще се вдигне още повече след тази среща!

- Как намирате българските медии зад граница и съотносими ли са медийните среди там и тук?
- Този паралел е труден, по силата на това, че говорим за медийна конюнктура в много различни държави. Една е ситуацията в САЩ, където имаме големи български общности, което е предпоставка да се появят повече български медии, които да са конкурентни. Картината е съвсем друга обаче, ако отидем в Молдова или Украйна, където има традиционно българско население. Значение за медиите има и мощната финансова икономическа криза, която както знаем не е български патент.

- Можем ли да визираме тогава какви са опасностите пред производството на информацията и конкурентната среда, в която в момента работят – отговорностите за авторството, нейната достоверност или интерпретация?
- Това са вечните опасности – които кореспондират с намеренията на отделната медия доколко тя иска да бъде сериозна, доколко тя иска да влияе върху обществото? В последно време като че се наблюдава едно настъпление на т.нар. жълта преса към т.нар. сериозна преса във всичките й разновидности, но тази граница е много тънка. Аз мисля, че когато говорим на тази тема, е много важно да има ясни и точни изходни позиции и критерии. Защото става дума за яснотата по отношение на собствеността на медиите, на тяхната независимост и прозрачност, за техните рекламни приходи, за влиянието им и най-вече за тяхната отговорност.

- И ясни правила за конкуренцията и критерии за качеството на продукта. Аз виждам, че Европейският алианс на информационните агенции има такива стандарти на оценка.
- ЕАНА е една от най-старите медийни организации в Европа, в която членува БТА. Тя обединява информационните агенции на държавите от Европа по един много точен признак – те да бъдат националните агенции на всяка страна. Там се определят, но не се налагат много точни и ясни правила на особената агенционна журналистика. В крайна сметка нито една от агенциите, членки на алианса, не е пострадала много в последните години. Тези национални информационни институции – Франс прес, ДПА, ИТАР-ТАСС, ЕФЕ, Анадолската агенция, тук поставям смело и БТА, не само не са намалили качеството на продукта си, но и продължават да бъдат основни и достоверни източници на информация в собствената си страна и в обмена на европейското пространство. В това отношение членуването ни в тази организация е и полезно, и важно за страната ни.

- БТА е запазена марка и гарант за обективен и точен източник на информация както за медиите, така и за институциите. Какви са предизвикателствата пред работата на най-голямата и важна информационна структура у нас?
- Аз ще подчертая в подкрепа на това факта, че ние продължаваме да произвеждаме огромно количество информация (над 1000 информации и повече от 600 снимки на ден), да не забравяме, че ние сме и основната институция, излъчваща информацията от България за чужбина. Ето това е голямата ни отговорност като държавна медия. БТА по статут е независима и тя трябва да остане такава, ако иска да е по европейските стандарти. Второ, говори ли се за конкуренция, мисля, че трябва да се каже, че са необходими ясни правила. У нас възникнаха други структури, които наричат себе си агенции, но нека да се знае ясно – какъв е произходът на средствата, пред кого се отчитат те, чия е собствеността и т.н. Според официалния си статут БТА трябва да получава първа информация от всички държавни институции и ведомства, което обаче често пъти не се случва на практика. Знае се, че агенцията има смесен статут на финансиране – бюджетна субсидия и собствени приходи от продажба на информация и реклама. Ние особено сега в условията на криза държим на тенденцията по-голямата част от бюджета ни да се формира от собствени приходи. Като цяло държавната субсидия е скромна, а и на два пъти ние загубихме по 10% от нея, което ни върна към нивото на бюджета от 2003-2004 г. Няма как, стискаме зъби и търсим нови пътища. Оптимист съм. За всяка страна проблемите пред информационните агенции са различни - те са свързани с местното законодателство, с локалната медийна среда, с традициите и т.н.


Интервюто взе Иван Върбанов
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.