---

Родена е във Варна. Завършила е музикално училище с пиано, два факултета на Националната музикална академия – теоретичен и естраден. Носителка е на много награди от национални и международни конкурси. От 2001 г. до 2004 г. е вокалистка в „Шоуто на Слави“ по bTV. През 2006 г. завършва престижния университет Бъркли колидж ъф мюзик в Бостън, САЩ. През 2008 г. издава в България първи самостоятелен албум - „Тя E”. През 2009 г. певицата става преподавател в Националната музикaлна академия, прави и три турнета – две в САЩ и Канада и едно в България. В началото на 2005 г. Деси Добрева бе водеща на предаването „Полет над нощта“ по БНТ1, а от 15 януари тя се завърна на екрана като лице на нощния блок.

---

- Г-жо Добрева, от средата на месеца сте водеща на „Полет над нощта“ по БНТ1. Защо се съгласихте?
- Може би защото съм водила предаването и преди. Чувствам екипа като семейство и всеки път, когато отида там, независимо дали като гост или водещ, съм като у дома си. С акад. Хачо Бояджиев се чухме още по време на турнето ми в Америка в края на миналата година, но реално обсъдихме поканата, когато се прибрах след Нова година, и с удоволствие приех.

- Как се подготвяте преди ефир?
- Водещият на „Полет над нощта“ е и автор, така че давам много идеи – и за гости, и за начина на провеждане на шоуто. Акад. Бояджиев е голям професионалист и винаги го слушам. Предаването е насочено най-вече към българите в чужбина, за които часът на излъчване е удобен. Важно е да има интересни гости – хора, които самата аз бих искала да видя, неща, които и аз бих искала да науча. Когато поканя някого, правя сериозно проучване преди ефир.

- С какво ви привлича телевизията в сравнение с музиката?
- Нещата са свързани – телевизията е медия, а артистът не може без медии. Когато за пръв път се съгласих да бъда водеща през 2005 г., ми беше интересно дали ще се справя и ми хареса. Ролята на задаващия въпроси ми е приятна.

- Три години бяхте вокалистка в „Шоуто на Слави“ по bTV. Какво ви липсва от този период?
- Много време мина оттогава – в началото ми липсваха хората от екипа – свиква се с тях, стават ти като семейство. Липсваше ми също начинът на работа, динамиката. Но пък, от друга страна, като свикнеш прекалено с едни и същи хора и ритъм на работа, има опасност да влезеш в рутината и да не излезеш оттам. Тогава става страшно за всеки артист, тъй като губи от свежестта и енергията си и се изчерпва. Това беше и една от причините да искам промяна, да уча навън и да срещна различни хора и култури.

- Поддържате ли контакти с екипа на Слави?
- Да, почти с всички бивши и настоящи членове. Поне веднъж годишно се свързваме – или по имейл, или по телефон, или се виждаме. Най-често се виждам с тези, които още работят в шоуто, защото е по-лесно да отида в bTV, когато имат предаване. Миналата година успях да отида и на концерта им във Варна - там се видяхме, нахлуха спомени. Не знам по-новите им песни, но когато изпълняваха тези, които сме пели заедно, ми пламна сърцето – пяхме, крещяхме, беше много весело. С Алекс Раева също поддържам връзка.

- Гледате ли телевизия сега, следите ли шоуто?
- Въобще нямам телевизор. Когато започнах работа при Слави, също нямах и той ми беше подарил за един рожден ден, за да мога да гледам шоуто. Но се чувствам по-добре без телевизор. Бих искала нашите медии да са малко по-обективни и позитивни – може би тогава бих гледала. Също и ако бяха на по-високо културно ниво. Мразя риалити шоута – те са създадени с цел по-малко да мислят хората, докато гледат, а и езикът, който се носи от ефира, е на крайно ниско ниво. Недопустимо е в национална телевизия да се псува, да се говори на жаргон. Хората на екрана служат за пример, много деца копират държанието и езика, които виждат по телевизията. Обикновените телевизии в САЩ също не ми допадат - там има непрекъснато реклами, всичко е шоу, дори и новините, всичко е „брейкинг нюз“, а може нещата да се представят по-спокойно и обективно. Ако изобщо гледам телевизия, най-често се спирам на музикалния канал Mezzo за джаз и класическа музика, Би Би Си понякога за новини, харесвам и руските канали.

- Ще бъдете водеща три месеца. Какви са плановете ви след този период?
- Имам доста работа по втория си албум, който беше планиран да излезе миналата година, но тогава имах много ангажименти – направих 3 големи турнета – две в Америка и Канада и едно в България. Новият албум ще бъде насочен към младите хора, по-танцувален, с поп музика, но няма да забравя и фолклорните елементи. Трябва да завърша и един руски албум, за който ще търся развитие на пазара в Русия. Чака ме и голямо пътешествие до Китай, но още не искам да говоря за него, все още е само проект. Представих руския албум през октомври с няколко концерта в Москва, в рамките на проектa «Слово и образ» между побратимените градове Варна и Москва. Един от концертите се проведе в училището на Светослав Рихтер – мой кумир като пианистка. Цялата зала беше на крака и пееше с мен! Концертът в българското посолство бе пред друга публика – дипломати, бизнесмени, повечето руснаци, и също мина добре. Искаха ми дискове, плакати, не бях подготвена за такова посрещане! Там публиката е научена на уважение към артиста, за каквото в България можем само да си мечтаем... В България артистът е последната дупка на кавала, извинявам се, че го казвам по този грозен начин. Тук много от хората, които се грижат за националната култура, живеят много зле. Не говоря за жанра попфолк, който няма нищо общо с българската култура.

- А в САЩ и Канада как ви посрещна публиката? Последното ви турне включваше 13 града...
- Да, за 2009 г. това беше най-голямото турне на български изпълнител в Щатите. Много добре мина, доволна съм от организаторите, имах и късмет с времето - не изпуснах нито един полет. Учудих се от градчето Сейнт Луис, известно със своите джаз музиканти – очаквах да дойде малка групичка хора, но залата беше препълнена. В Канада също ме посрещнаха топло. А в Лос Анджелис пях в клуб на Родео драйв – Aqua Lounge в Бевърли хилс, и две вечери преди моя концерт на същата сцена бе пяла самата Бийонсе. Собственикът на клуба ми разказа, че тя е много земен човек и дори е пяла с микрофона на заведението, а аз си носех мой собствен.

- Успяхте ли да се запознаете с изпълнител от нейния ранг?
- С изпълнител не, но на концерта в Лос Анджелис присъстваха много важни хора – тъстът на Том Ханкс Алън Уилсън, който беше на една маса с няколко продуценти, и един холивудски актьор, който играе в момента българин в един холивудски филм – учихме го на хоро. Тези хора не се приемат за звезди и са изключително земни и нормални. На концерта имаше много млади хора, не се спряхме от хора, танци, накрая не ми стигаше въздух. Другият важен концерт беше в Бостън в една от залите на клуба FELT, където бях ходила, докато учех, и тогава се чудех дали някога ще пея там. Всички знаменитости, когато са в Бостън, ходят на това място. Бях очарована и приятно изненадана от българския център в Питсбърг – единствения наш център със собствена сграда.

- В момента работите ли над проект за САЩ?
- От 2008 г. не работя с продуцент и с всичко се занимавам аз. Преди известно време пуснах документи, за да работя с iTunes, които да продават моите песни по цял свят. Може би след два-три месеца ще има резултат. Иначе работя с различни музиканти и диджеи от САЩ. Повечето неща, които правя за американския пазар, въобще не достигат до България – те са на английски и за мой късмет няколко от песните вече се въртят по америскански радиостанции.

- Интересувате ли се от политиката в България? Миналата година бяхте в листата на НДСВ..
- Имам страхотна система за информиране – съпругът ми чете от 7 сутринта до вечерта по 10 пъти новините – във всички вестници и сайтове, и след това ми казва най-важното. Хем съм в крак с времето, хем не съм си напълнила главата с излишна информация.

- Преди две години достигнахте до българския финал на „Евровизия“. Дали ще успеем тази година да се представим на ниво, без скандали?
- При нас, ако няма скандал, няма да сме ние, но се надявам Миро да се представи добре. Той е много добър изпълнител, има голям опит на сцена. Много хора се грижат за песните му, той също има мнение. България няма как да спечели, защото „Евровизия“ е въпрос на политика, но може все пак да бъде малко по-напред в класирането.


Интервюто взе Инна Василева