Асоциацията на българските радио- и тв оператори (АБРО) поиска забрана на рекламата в БНТ и изразява пълно несъгласие с исканията на държавната телевизия за увеличаване на рекламното й време от 15 минути на ден до 6 минути на час. Това съобщи изпълнителният директор на асоциацията Гриша Камбуров. Промените в Закона за радиото и телевизията ще бъдат гласувани на второ четене в пленарна зала другата седмица. Становището на АБРО е продиктувано от основните принципи, върху които се крепи всеки свободен пазар и условията за лоялна конкуренция в него, които биха били сериозно засегнати с увеличаване на рекламното време в държавната телевизия, обясни Камбуров. АБРО предлага търговските послания в БНТ да бъдат поетапно ограничавани с по 5 минути на година до тоталната им забрана през 2012 г., когато тв ефирът ще бъде цифровизиран. „Това е полезната мярка за целия медиен сектор, а най-вече за самата обществена телевизия, която ще може да се съсредоточи върху изпълнение на обществените си функции, а не върху създаването на комерсиални програми, които да продава на рекламодателите“, коментира изпълнителният директор на АБРО. Закони за поетапно намаляване на рекламата в обществените телевизии до забраната й през 2012 г. са приети в Чехия и Словакия, а рекламата в обществените телевизии е напълно забранена във Великобритания, Франция, Испания, Финландия, Швеция, Дания, Белгия и Естония. В Гърция обществената телевизия се финансира само от реклама, но тя няма субсидия от държавния бюджет. Същото е положението в Германия, Италия, Ирландия и Полша.
От АБРО призовават, че БНТ трябва да избере дали да получава сигурна държавна субсидия за програмите, които произвежда, или да се бори равнопоставено с останалите участници на рекламния пазар.
Като аргумент за искането си за забрана на рекламата в БНТ от АБРО посочват още навлизането на новите платформи и цифровизацията, които ще доведат до увеличаване на частните телевизионни канали, които се нуждаят от рекламни постъпления за своята издръжка. В момента съгласно регистъра на СЕМ частните телевизии у нас са повече от 200. „Общественият интерес изисква да се предприемат мерки, с които да се стимулира конкуренцията, защото тя води до многообразие, а не да се потиска още в зародиш, като се помпа изкуствено гигантът БНТ, който освен всичко друго разполага и с щедра държавна субсидия. За кризисната 2010 г. тя е в размер на 60 088 000 лева“, се казва в съобщението на АБРО. Гриша Камбуров добави, че рекламният пазар в България от 2009 г. намалява с по 25-30% годишно, а да се увеличи рекламното време на БНТ би означавало отнемане на жизненоважни рекламни приходи от малките тематични телевизии, които внасят разнообразие и задоволяват вкуса на зрителите по отношение на специализирани програми.
По официални справки за миналата година БНТ е успяла да продаде едва 1/3 от разрешеното й в момента рекламно време от 15 минути на ден, а има месеци, в които са продавани едва 3-4%. Следователно БНТ има възможност и към момента ефективно да увеличи 3 пъти своите рекламни постъпления. Няма данни какви са продажбите на реклама в регионалните канали на БНТ, които разполагат с шест минути на час реклама. Камбуров посочи още, че противно на пазарната логика, БНТ намалява цените си за реклама, въпреки че за нея това е ограничен ресурс и това поведение влияе негативно върху целия тв пазар, съставлявайки дъмпинг на цените и сериозно изкривявайки конкуренцията.