---

Милена, Кирил и Тодор – тримата водещи на уникалното радиопредаване „Тройка на разсъмване“ по радио „Витоша“, посрещат Нова година като средностатистическите българи – с приятели, на село или у дома. 2009-а бе успешна за триото, което навърши 10 години в ефира.

---

- През декември „Тройка на разсъмване“ стана на десет години. Защо според вас успяхте да се задържите толкова време в ефир?
Кирил: Между нас има перфектната спойка на водещи – всеки е с различен характер, не повтаряме едно и също, не сме винаги съгласни и не всичко всеки ден ни е щастливо. Все още ни харесва да водим шоуто и явно това се предава и на слушателите.
Милена: Ние може би сме първите хора в радиото, които наложихме, че не е срамно да бъдеш субективен и да се мотивираш защо така мислиш. Мнозина мислят, че журналистите са нещо като кошче за душевни отпадъци – те приемат позицията на слушателите си, но не изявяват своята. Да си безпристрастен обаче не значи да си справедлив. Много често да си безпристрастен означава да си безгръбначен, а за да можеш да си заявиш позицията, дори да се скараш с някого в ефир, трябва да ти стиска.

- Как се сработвате помежду си, имали ли сте конфликти?
Милена: Имали сме конфликти относно това какво и как да направим като тема, кампания, парти. Но това не е повод да се мразим един друг, а докато спорим, да разберем как всичко може да изглежда най-добре. Точно това е ценното – щом можем да спорим, да имаме различни позиции, които не променяме и да продължаваме да работим, значи нещата са наред.
Кирил: Важна е идеята на „Тройка на разсъмване“. Когато си измисляме тема, я постигаме с пълен консенсус – ако един не е съгласен – отпада и хващаме друга.

- За тези 10 години кои бяха най-трудните моменти?
Тодор: В началото, когато дойдох, ръководството смяташе, че от това предаване нищо няма да излезе, че просто сме трима, които си говорят празни приказки и че най-великото в едно радио е да обявяваш музиката усмихнат. В един момент, когато това шоу показа, че е значимо за хората, това ми беше най-голямото удоволствие, макар че никой не дойде да каже „Браво! Получи се!“.
Милена: Решихме да правим сутрешно шоу по американски модел, което е гвоздеят на програмата, започват да се обаждат хора, ние ги прекъсваме, заяждаме се, казваме „беше ни приятно“. Веднага започваха коментари и критики след всеки ефир: „Защо се прекъсвате, не трябва ли да се изслушвате, защо не се държахте по-уважително към слушателя?“. Разбира се, уважението е, че допускаш най-различни позиции, включително и негативна. Уважаваш правото да се мисли различно, но не можеш да уважаваш всяко действие.
Кирил: Въобще не е било цветя и рози от самото начало, сега изглежда лесно – десет години, сутрешно шоу номер 1 сме от доста време, но докато стигнем до това, сме се борили със стена от неразбиране и ръководства и Съвет за електронни медии.

- Получихте награда за вашата кампания, ще има ли нов фокус в нея през новата година?
Милена: Не е въпросът да си нов и различен постоянно, а да имаш ангажимент към един проблем и да го изведеш до край. Предстои да решим с какво можем да помогнем адекватно - дали ще правим кампания за репродуктивни проблеми или пък за домовете за сираци, понеже в България положението е горе-долу като в приют за кучета.

- Всеки ден сте на живо, случват ли се много гафове?
Тодор: Това си е ежедневие, например всеки ден точно в 8,30 на телефона нещо му става и не можем да осъществим никаква връзка.
Кирил: За мен сериозен гаф е да има технически проблем, заради който да не можем изобщо да излъчваме. Преди години студиото ни беше в огромен соцкомплекс и мястото, където се помещавахме, беше най-слабо в електромрежата. Ако имаше пренапрежение, веднага спираше токът на цялото радио.
Милена: Преди години студиото ни беше в жилищна сграда и веднъж от горния етаж слезе един дядо и избухна, че е болен и вече не издържа музиката. Стана ни много мъчно.

- Как се справяте с ранното ставане?
Тодор: Не се справяме. Няма формула „ставам, пия кафе и се чувствам перфектно или бягам десет километра в парка“.
Милена: Такова нещо като свикване няма, това е умора, която се трупа. И единствено удоволствието, когато кажеш „Добро утро“ и ти стане по-ведро, спасява нещата. В крайна сметка никога не правиш нещо в перфектен вариант. Плюс е, че няма задръствания сутрин.
Кирил: Всичко е до психотренинг – всяка сутрин да си казваш, че ти е страхотен кеф да ставаш толкова рано. Хората, които са в нормалния работен ритъм, накрая са също толкова скапани колкото нас.

- Често в предаването си засягате скандални теми.
Милена: Мисля, че най-скандалното е начинът, по който коментираш нещата - самият факт, че не си налагаш автоцензура и обсъждаш това, което хората виждат.
Кирил: Всъщност това би трябвало да бъде нормалното – ние отказваме да се слагаме на който и да било.
Милена: Което не означава, че преднамерено искаме да изядем всички, просто си задаваме въпросите на глас, така че да могат да ги чуят огромно количество хора – защо има показни политически акции, защо резултатът след месец е друг, защо бием барабан в кампания за раждаемост, а след това орязваме пари за майчинство, защо казваме, че сме построили метрото, след като някой друг го е направил преди това, защо казваме, че фондът „ин витро“ е спрян от Станишев, след като е пуснат, но просто няма толкова лекари, които да поемат количеството двойки.
Кирил: И защо всички колеги се надпреварват да снимат премиера как открива градинка с две пейки на кръст.

- Защо според вас в ефира преобладават музикалните радиа?
Кирил: Защото са по-евтини. Да направиш новинарско радио си е скъпа инвестиция, която не се знае дали ще се върне.
Тодор: Зависи, това постоянно се мени. В един момент в проучвания хората казват, че искат само музика и им е писнало някой да им говори по радиото и тогава се зараждат много такива станции тип „джубокс“. След това пък се казва, че форматът музика се е изчерпал и хората искат да чуят новини и се започва пак прилив на водещи. Най-лошото е, че в медиите винаги виждаме едни и същи лица.
Милена: Като става въпрос за музика и радиа, се правят проучвания какво харесват повечето хора. Никой не гони бутикови тиражи и ниски рейтинги. Музиката е за това, за да е лесно смилаема, но човешкият фактор си остава силен навсякъде. Ако няма някой, който да излезе с името и позициите си, няма да проработи.
Тодор: А и днес има толкова видове mр3-плейъри и никой няма да си пусне радиото, за да чуе най-актуалната музика. Затова в момента се връща тенденцията да има говор, за да има поне нещо интересно.

- Къде сте за Нова година?
Тодор: Със семейството в Пловдив и после с приятели. Не съм си правил планове, защото винаги нещо се обърква.
Кирил: Едва ли ще направя изключение от повечето българи. На Нова година – с приятели. Няма да пътувам никъде по празниците.
Mилена: Ще посрещнем Нова година на село, с двор и елха навън.

- Какво бихте пожелали на почитателите си?
Тодор: Късмет.
Кирил: Живи, да са здрави, догодина, до амина – пак да са ни почитатели!
Mилена: Желая ви здраве и да обичате. Да имате куража да защитите доброто в себе си, доблестта да признаете слабостите си и щастието да не бъдете сами. Благодаря ви, че сте до нас. От сърце.

Интервюто взе Инна Василева