Бианка Панова и Светослав Василев: Dancing Stars 2 вече ни липсва
Бианка Панова е бивша гимнастичка, едно от „златните момичета” на българската художествена гимнастика. Нейни треньори са били Вера Томова и Нешка Робева. През 1982 г. е включена в националния отбор. Панова е първата гимнастичка, която печели всичките 5 златни медала на Световното първенство във Варна през 1987 г. Оттегля се от активна спортна дейност през 1989 г. и става треньор в Италия. От 1993 г. до 2001 г. е треньор в Белгия и извежда националния отбор на страната на 5 световни и 4 европейски първенства.
Светослав Василев е на 21 години и танцува от 7-годишен. Втори е в ранглистата на България за 2009 г. в категория „Състезатели над 19 години”. Има бронзов медал на шампионата за купа България, бронзов медал на шампионата на България по латиноамерикански танци, 27-о място на Европейското първенство, където е единствен представител за страната ни. В момента е студент в Благоевград, специалност „Туризъм”.
Бианка Панова и Светослав Василев спечелиха купата и титлата „Крал и Кралица на бала” в шоуто Dancing Stars 2 по bTV, чийто финал се проведе в понеделник вечерта в Зимния дворец в София.
- Как се чувствате след победата в Dancing Stars 2?
Светослав Василев: Перфектно!
Бианка Панова: Аз малко изморена, доволни сме и в същото време ни е много тъжно, че Dancing Stars свърши. Един ден след това вече чувствахме празнотата. Ще ни липсват ангажиментите, процесът на творене, създаването на нещата. Всеки ден в продължение на два месеца и половина бяхме там.
С.В.: И тренировките ще ни липсват много. Когато си събирах багажа от Зимния дворец във вторник, ме сви сърцето.
Б.П.: Аз затова и не отидох, защото не обичам да казвам „чао“.
- Как реагираха вашите близки на победата? Имахте ли време да се видите с тях?
С.В.: Не можах да им обърна никакво внимание, като се прибера в Благоевград ще се видим. Иначе днес ме поздравиха три жени в магазина.
Б.П.: Е, започва се от три (ха-ха). При мен цялото ми семейство много се радва – майка ми, баща ми, брат ми и неговото семейство, свекърът и свекърва ми. Това е здравословна емоция за тях – баща ми е вече на 80 години. Получих много съобщения във Фейсбук, sms-и и обаждания. Това ме изненада - мислех, че времената са се променили и никой не се сеща за антични гимнастички. Искаме да благодарим на всички хора, защото тази победа е тяхна.
- Как попаднахте в шоуто?
Б.П.: Имах предложения и от двете танцови предавания – VIP Dance по Нова тв и Dancing Stars по bTV и избрах шоуто, продуцирано от „Седем-осми“. Светльо също е бил на кастинг и за VIP Dance, но е отпаднал.
С.В.: Явих се от чисто любопитство, исках да видя как протичат нещата, без надежди и амбиции да съм вътре и да стана първи.
- Разбрахте, че сте двойка през първото живо предаване, какви бяха първите ви впечатления един от друг?
С.В.: Когато разбрах, че ще танцувам с нея, си казах, че съм извадил голям късмет. И всички познати танцьори ми казаха същото. Не знаехме нищо до последния момент. Позволихме си да надникнем на репетиция точно два часа преди лайфа – там излъчиха визитките на участниците и тогава разбрах кои са.
Б.П.: Ти кого си пожела?
С.В.: Исках да е изненада и така се получи най-добре. Бяхме наредени като кученца и който си чуе името отива при другарчето си (ха-ха).
Б.П.: Понеже накрая останаха само трима – Илиян Чакъров, Александър Вачев и Светослав и аз си помислих, че най-високият – Илиян ще отиде при Венета Харизанова. Знаех, че ще бъде един от двамата други, но не ги познавах.
- Имаше ли гафове по време на живите предавания?
Б.П.: Да, например на първата ми елиминация – фокстрот. Този танц се изпълнява със специални обувки за стандартни танци – с ластик отгоре. Когато се обуят, прилепват и няма как да паднат. Но точно по средата на танца обувката ми падна от стъпалото и продължих с един обут крак, а другия – на пръсти. Роклята ми беше достатъчно дълга и после, когато гледахме предаването на запис, въобще не се забелязваше, само зрителите в залата разбраха.
С.В.: На мен едното крило от фрака ми се закачи за ръкава – никога не ми се беше случвало.
Б.П.: Да, много е трудно – роклите са дълги, а твоят фрак беше много тежък и с дълго крило.
С.В.: И ципът ми се скъса веднъж точно пет минути преди да излезем на сцената.
- Какво предстои за вас оттук нататък?
С.В.: Ще продължа да танцувам, най-вероятно в София. Досега танцувах в Благоевград, но напуснах клуба, защото не получих тяхната подкрепа за участието си в шоуто – нито като съвет, нито като помощ. Не ги упреквам като треньори, които си вършат работата, а като човешко отношение. Много са строги.
Б.П.: Аз заминавам в понеделник за Испания, след като приключа ангажимента си към предаването през тази седмица. Съпругът ми вече замина. Там ще се посветя на семейството и със сигурност ще танцувам някъде като хоби. От една страна, се радвам, защото няма да усетя толкова силно депресията след този хубав формат, а от друга страна, ми е мъчно, че напускаме България – тук са ни корените, тук имаме приятели, а и България ме направи това, което съм. И преди сме живели в Испания, също в Белгия, Италия.
- Със съпруга ви имате две деца. Как се отразява на тях местенето в различни страни?
Б.П.: Малкият ми син Ричард миналата година дойде и започна да пише на български с латински буквички. Сега си взе довиждане със своите приятели. Много се радвам, че учи една година на български, научи много важни неща, точно в тази възраст – 5-6 клас.
- Къде се чувствате най-добре, бихте ли се върнали в България за постоянно?
Б.П.: Живяхме година и половина тук и се чувстваме прекрасно. Всяка страна си има своите проблеми и недостатъци, но България се развива много добре. Мисля, че трябва да имаме повече търпение и по нищо няма да се отличаваме от една европейска страна. Този преход явно се оказа доста сложен и дълъг. Но София е чудесна европейска столица – много наши познати са идвали тук – италианци, белгийци, швейцарци, и са били възхитени от града – колко е осветен, особено в центъра около жълтите павета. А и аз ползвам градски транспорт и всичко е леснодостъпно. Ако си в Милано и нямаш кола, не можеш да отидеш никъде. Вярно, има метро, но пак е сложно.
С.В.: Ти си първият човек, който казва това!
Б.П.: Да, трафикът си го има и там. В Париж например няма неударена кола. А и сега като разширят метрото в София ще бъде още по-добре.
- Какво трябва да се случи, за да постигне България подобни на вашите успехи в художествената гимнастика?
Б.П.: Дълго време бяхме извън първата тройка, макар че скоро гимнастичката Силвия Митева се класира четвърта на обръч и лента и 7-а на топка на финалите на турнира Гран При по художествена гимнастика в Берлин. Тя завърши годината трета на всички уреди в крайното класиране за раглистата на турнирите Гран При. Илиана Раева и Мария Гигова успяха да привлекат един много добър български хореограф - Людмил Коцев, който дълго време живя и работи във Франция и помогна много на френския национален отбор. Сега той се е върнал и работи с нашите национални състезателки. Илиана Раева е човек, който предвижда нещата и много се надявам 2012 да е нейната година. За България това е много важно, трябва да има примери, идеали, някой, на когото младите да искат да подражават.
- Къде ще посрещнете празниците?
С.В.: С близките ми. От две години не съм празнувал с тях и този път ще им се посветя изцяло.
Б.П.: И аз със семейството в Испания.
- С какво обичате да се разтоварвате, когато не танцувате и не се занимавате със спорт?
С.В.: Ако не тренирам повече от два-три дни, се чувствам много зле. Два-три дни са ми достатъчни за почивка.
Б.П.: Аз със сигурност имам нужда от поне два дни сън, защото за тези два месеца и половина съм спала по 4-5 часа на денонощие – не можех да заспя от напрежение, ангажименти. А иначе обичам да слушам музика, да ходя на сауна, да тренирам във фитнес, а сега в Испания със сигурност ще поиграем и голф. Когато малкият ми син Ричард ме слуша, обичам и да учим заедно уроците му.
Интервюто взе Инна Василева
