Иван Върбанов, София, 29.03.2024 г., Classa.bg /

Гледам сегашния сезон на „Ергенът".

Досега — с голяма доза интерес, и от гледна точка, че както споделих с близките си в къщи: сякаш това е безплатна тв академия или майсторски клас (нагледен пример) за това как възникват интригите, как се зараждат конфликтите, как се развиват, управляват, как се манипулира, как ... как ... как ...

И се запитах: ама това ли е целта на това иначе развлекателно предаване?

Е да, за психолозите със сигурност е повод за дисертация, гледайки отношенията между дамите именно от ракурса за дисхармонични отношения, интриги и конфликти.
Сякаш реалити за низките страсти, майсторски клас, ама с огледало за лошото и негативното.

Защо пиша днес ли?
Защото последната серия доста ме смути.
Откъм идеята за това какви точно са посланията, която продуцентите и форматът излъчват към публиката?

Казусът изобразяваше пример от живота:
„една жена каза", след това внушенията й се раздуват сред обкръжението й, и ако има доверчива почва или лесно манипулируеми и поддаващи се на внушения хора — семената на отровата покълват.
И колкото й да се опитваше другата дама, която е мишената, да отрича или да казва, че внушенията са неистини, толкова по-силни ставаха нападките срещу нея.
Накрая тя бе елиминирана, като за публиката мотивът бе точно тази история, родена и доказана с внушенията и силата на интригите, ескалирала зрелищен конфликт и манипулация.

И понеже остана дума срещу дума, както нерядко се случва в живота, та и резултатът бе такъв, както обикновено става в реалността. Мнозинството се настрои и хоп, обсъжданата и набедената изгоря.

Това ли е моделът обаче, който показваме на децата си — че това е начинът и онова, което трябва да следват и това, което работи.
Или е правилната формула, за да „отстреляш" конкурент?
Различният, който може и да е странник — единак, ли винаги е обречен да е жертвата, която ще бъде разкъсана от глутницата от тартори?
Такива ли са „нормалностите" на отношенията в различните мини общества и кръгове на общуване — в училище, в офиса, колегията, бригадата, съседите ... ?

Разбира се, че не и че това е дъното!

Но, къде е добрият пример?
Особено от екрана?
И онзи оптимистичен и възпитаващ финал, който обикновено трябва да го има в добрия филм, който трябва „да ми звънне накрая и да ме докосне" — както казваше един известен кинорежисьор, за да има смисъл цялата творба и цялата ни работа ?!

Е, ние тук сме си пак по български.
С типично по нашенски кодираните вибрации, отношения, култура, мащаби.
Огледало на живота и реалността?
Или тв академия и майсторски клас по интригантство и конфликти?
В това ли се превръща "Ергенът"? — ей този въпрос не ми излиза от главата и продължава да ме мъчи.

За в живота — всичко е ясно.
Сами избираме дали да сме сред глутницата или да бъдем „черната овца", ама себе си — без да се гънем и пречупваме, стоейки изправени, следвайки онова, което сме самите ние, което носим в сърцето и душата си, в същността си и уникалността на всеки един.
И, да — нерядко плащаме висока цена за този си избор!
И, да — нерядко може да се наложи да се изправим срещу освирепялата глутница.
Но, падаш и ставаш, и пак продължаваш пътя и избора си.
А с времето, със сигурност се научаваме да побеждаваме, да отстояваме, да бъдем твърди и непоколебими, да провиждаме и знаем, за да сме още повече уверени и мотивирани в това да бъдем на страната на ДОБРОТО и СВЕТЛИНАТА.
Да бъдем ДОБРОТО и СВЕТЛИНАТА.

Иначе ще се превърнете в черен силует или злокобна сянка.

Та, казвам си, „Ергенът" е част от изпитаната формула за масите: хляб и зрелища.
Хлябът ще е в евро.
А, за зрелищата — те са си типично по нашенски, какво се чудя?

Мечтая за радостта да видя тв формат или шоу, което да показва ТАЛАНТЛИВИ ОРИГИНАЛИ — не двойници, имитации, гротески.
Добрата новина, добрият пример ...
Не е вик на носталгия по Телевизионния театър на БНТ или „Златният Орфей".
Но италианската RAI е пълна с жестоки и готини живи програми, които са уникални и които са реализирани с много позитивизъм, с много талант, с блясък и усмивка, които те зареждат и вдъхновяват, които биха могли да показват добрия пример за нашите деца ...

... Зная, че и тази ми мечта — за позитивни и градивни програми, показващи силата на духа, доброто и таланта, все някога ще се сбъдне ... !