След срещата на Генералния секретар на „Репортери без граници“ с премиера Борисов стана ясно, че той му поръча да се ускорят всички процеси по стабилизирането на медийната среда у нас. Кристоф Делоар постанови министър-председателят да има водеща роля като катализатор на подобряването на тази медийна среда.
И разбира се – последва светкавична реакция. Шефът на парламентарната комисия по култура и медии – скулпторът Вежди Рашидов, който подписва официалната си кореспонденция с титлата „член-кореспондент“, издаде заповед и сформира работна група, която да работи по промени или нов Закон за радиото и телевизията. Това е успоредна формация на вече ситуираната такава група към Министерството на културата, но с фокус на действие аудио-визуалната медийна директива на Съвета на Европа, която трябва да бъде транспонирана в родното законодателство.
На всичкото отгоре член-кореспондентът Рашидов излезе със свое изявление в ефира на подопечната БНТ като заяви гордо, че:
1. Парламентът трябва да избира Генералните директори на обществените БНТ и БНР;
2. Мандатите на Генералните директори трябва да бъдат увеличени от 3 на 5 години.
КАКЪВ ДА БЪДЕ МАНДАТЪТ НА ГЕНЕРАЛНИТЕ ДИРЕКТОРИ И КОЙ ДА ГИ ИЗБИРА?
Какво излиза? Че фигурата на Генералният директор на обществената медия (БНТ, БНР) e изключително важна за властта. Защо? Защото той е ключова фигура. На първо място – генералният директор е работодател на всички служители, той разписва трудовите договори на администрацията и журналистите. Съответно – да уволнява или назначава, неудобните и да привлича удобни за него, а от там и за властта журналисти. Ако Гендирът е партийно спусната фигура, с кабинет в партийната централа на управляващата партия, то той не само, че ще бъде послушен, но и директно ще провежда интересите на политическата върхушка, която е силната в момента. Генералният директор също така управлява ресурс от над 40 милиона лева, през него минават обществените поръчки, възлагането им на удобни „наши“ фирми и съответно отсвирването на другите фирми, както и всякакъв вид други възлагания, свързани с разходването на публичните средства. Ако Генералният директор получи мандат не 3 години, както е сега, а 5 години и „спечели“ два последователни мандата, то за 10 години той ще има прекомерна власт. А какво правим, ако той е предизвиква кризи като управленец или е вреден за медията? Само за първия период от пет години удобният за властта и избран от мнозинството в парламента шеф ще разчисти всички критични журналисти със замах. Иначе, защо не направим генералните директори направо с пожизнени мандати и да се знае, че всичко ще бъде под контрол.
Предложението ми: Генералните директори на БНТ и БНР да бъдат избирани както досега – с мандат от 3 години, но с опцията да преподписва своя договор след всяка първа година – след анализ и отчет на неговата мениджърска дейност и успеваемост.
Генералните директори на БНТ и БНР да бъдат избирани от Обществения борд към Фонд „Радио и телевизия“. В него да има представители на: Парламента, Президента, редакционните колегии на двете обществени медии, действащи журналисти, синдикалните централи, обществени организации, университетски преподаватели, юристи. Тоест да бъде изграден борд с широко представителство, което да гарантира демократичност и отсъствие на доминираща група, фракция, партиен субект или друго формирование, което да поставя в ситуация на зависимост шефовете на БНТ и БНР. СЕМ да остане единствено с контролни функции по съдържанието и спазването на стандартите, разписани в закона. Мандатност на медийните шефове!
ФИНАНСИРАНЕТО НА БНТ И БНР – ИНСТРУМЕНТ ЗА ЗАВИСИМОСТ НА ВЛАСТТА НАД МЕДИИТЕ
Как се издържат обществените медии? Основно от данъкоплатците, които вливат финансов ресурс в бюджета, който пък се разпределя от правителството и се гласува в Парламента. Разбира се има и допълнителни ресурси – малка квота реклама, приходи от собствени дейности и т.н. Но основните милиони идват от нас, данъкоплатците през бюджета.
Властта често казва: Ще ви дадем толкова пари. Или – Няма да ви дадем, ще Ви орежем бюджета, защото ... Така излиза, че министърът на финансите вади от джоба си пари и решава дали да даде и на кого. Както се случва и с парите, които се насочват към определени удобни медии по време на предизборните кампании или със европейските средства по комуникационните програми. Те се предоставят пак на любимците и на „нашите“ медии. Онези, които си позволяват да не са ласкателни и критични – най-често не получават нищо, или съвсем символични суми, колкото да не е без хич.
И така, за да бъде неутрализирана подчинеността и овладяването на медиите по линията на отпускането на финансиране, то най-верния път е Фонд „Радио и телевизия“.
Този фонд е заложен преди почти 20-тина година в Закона за радио и телевизия, но не сработва. А и защо да сработва, никой няма полза от това медиите да се демократизират и еманципират от властта.
Предложението ми: Парите на данъкоплатеца през данъците да бъдат вливани във Фонд „Радио и телевизия“. Той да има свой борд, както бе казано по-горе. Фондът да отпуска и контролира разходването на средства. С участието на Сметната палата, Агенцията за финансов и държавен контрол, инспектората на МФ и други ресорни институции. Но, да бъде спазена стриктно линията данъкоплатци – Фонд – БНТ и БНР. Така да бъде елиминирано влиянието, вмешателството и участието на политическите партии и силните на деня в определянето на финансовите рамки на бюджетите, а от там и да бъде нулирана тяхната пряка власт за формирането на реални или рестриктивни бюджети. Ето как финансирането ще стане прозрачно, а гражданите, с данък „Телевизия и радио“ сами ще отделят средствата и ще ги предоставят директно за двете обществени медии. Това би гарантирало равноотдалечеността на Радиото и Телевизията – майка от всички политически партии, независимостта им, свободата да създават обективна информация и да предоставят програмата, която отговаря на тяхната мисия – да представят всички групи, интереси и гледни точки, без да бъдат притеснявани от властта.
А примерите за вмешателство – и то не само в държавните, но и в търговските медии, са много. Няма смисъл да припомням поредицата от отстреляни неудобни журналисти – Генка Шикерова, Миролюба Бенатова, Милен Цветков, Мария Стоянова ... та да стигна до оставката от преди дни на Валя Ахчиева от БНТ.
Да, капиталът подчинява медията. Държавните – от волята на властта да даде или не необходимия бюджет на медията, да кадрува директно – чрез фигурата на генералните директори, къде по телефона, а в бъдеще със свои послушковци, които да колят и бесят в медиите. Частните медии са с в пълна зависимост от интересите на своите собственици и техните бизнес интереси. Те или се превръщат в медии – бухалки за опонентите на собственика, или стават PR-и, рекламисти и пропагандатори на партньорите на своите работодатели. Така се роди корпоративната журналистика у нас, която е по-страшна от цензурата и автоцензурата.
Регулацията, за която също се надига все по-силно глас от депутатите в парламентарната комисия по медии и култура, също е опасно явления, защото тя ни връща в мрачните години на тоталитаризма. Да определяш кои са правилните новини, кои са сериозните медии и кои не – е опасна тенденция, която апетитно заявяват политиците днес. А заиграването с опасното явление „Фалшиви новини“ и използването им за отстрелване на неудобни тези и опоненти, е голяма подмяна и удобно оръжие, което цели да внесе пълно объркване в публиката за това КОЙ и КОГА казва Истината.
Многообразието от медии в цифровата среда е гарант за плурализма и свободата на изразяване, за това Истината да излезе наяве и да не бъде заглушавана. Но, подмяната и прекалено многото гласове могат да внесат объркване за истинността или подмяната на факти и обстоятелства в публиката, на която и става все по-трудно да се ориентира в тези, хипотези, да изгради собствено мнение, да разбере коя е автентичната новина и дали фактите са такива, каквито ги показва определената медия.
ДЕБАТ Е НУЖЕН – ВЕДНАГА И СЕГА
Дебатът за това какви да бъдат промените в Закона за радиото и телевизията, дали да има нов закон, дали това няма да е отстъпление от демократичните ценности и дали ще настъпи ограничаване на свободите – на изразяване, на словото, на медиите, на журналистите, всичко това зависи от активността на гилдията.
Така, както по време на криза се обединявахме, за да застанем рамо до рамо на оградата и да отстояваме Правдата и достойнството на журналистиката, така е нужно СЕГА, не утре, да се чуе гласът на ЖУРНАЛИСТИТЕ. Защото утре, когато бъде сложен хомотът от властта върху ОБЩЕСТВЕНИТЕ МЕДИИ ще бъде късно, ще бъде невъзможно или няма да има кой да го направи.
Не пропускайте времето да изкажете своята позиция, колеги!
СВОБОДАТА ЗАВИСИ ОТ НАС!
ЖУРНАЛИСТИКАТА НЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!
