---

Родена е на 27 май 1964 г. в София. Завършила е телевизионна журналистика в Москва. Работила е в „Панорама“ по БНТ и в предаването „Екип 4“. Била е служител и на БНР. От години е журналист на свободна практика.
Известна е с репортажите си от най-горещите точки на света, сред които Косово, Алжир, Чечня, Израел, Афганистан, Ирак, Венецуела, Колумбия, Ирак и др.
През май тази година Елена Йончева и операторът Николай Стойков бяха единствените европейски журналисти в града на сомалийските пирати Ейл. Там те заснеха филм, чиято първа серия БНТ1 излъчи преди ден.

---

- Колко епизода ще има документалната поредица „Сомалийски пирати“, която БНТ1 излъчва от миналата събота, г-жо Йончева?
- Най-вероятно четири. В момента ги монтираме, имаме много материал. Подготвяме ги, докато информацията е прясна.

- Обикновено работите като външен продуцент към държавната телевизия. И пътуването ви до Сомалия ли беше така?
- Да, нямам бюджет от БНТ, а възможности да пускам рекламни и спонсорски съставки. Това е принципът, на който работят повечето външни продукти.

- Българските моряци, отвлечени на кораба „Маласпина касъл“, ли ви отведоха в Сомалия?
- Да, това беше основната причина да заминем. Освен това Сомалия е непозната територия за родния зрител и читател. Пътят до Ейл – крепостта на пиратите, се оказа по-сложен от предвиденото и пристигнахме в деня, в който корабът беше освободен. Въпреки това заснехме историята за пиратите в Сомалия, за това каква е тяхната стратегия, мотивация и т. н.

- Охранявали са ви 8-10 човека. Как ги намерихте и как преценихте, че са най-подходящите за безопасността ви?
- Преди да тръгнем, контактувах с колеги, които са били отвлечени в земята на пиратите. Пунтленд е независима част от Сомалия. Малко журналисти са посетили тези места, за година трима са били похитени. Свързах се с испанец и французин, за да разбера клопките и как да ги избегнем. Те разказаха каква охрана са наели, кои са знаците за опасност. Посъветваха ни да не се доверяваме на никого. Единият от колегите разказа как охраната им се е сменила в последния ден преди да тръгнат за летището. Новите „охранители“ ги продали на похитителите.

- Имаше ли проблеми с вашата охрана?
- Да - не само помагаше, но и пречеше. На два пъти ни не ни разреши да заснемем пиратите. Предполагам, че беше от съображения за сигурност, защото ако някой беше решил да ни отвлече, можеше да се стигне до кръстосан огън и някой да пострада.

- Така ли се стигна до напечената ситуация в Ейл?...
- Имахме голям късмет, че попаднахме и снимахме в това селище. Бяхме единствените европейски журналисти, влезли в него и разговаряли с местните пред камера. На излизане обаче, вижда се и на камерата и ще го излъчим, човек хвърли камък по колата ни. Охраната внезапно, без причина, започна да се бие с нападателя, дойдоха и пирати, които откриха огън по охраната ни. Екшънът беше на метри от нас, доколкото разбрахме по-късно, за да ни сплашат. След това ни преградиха пътя – оказа се, че физически не ни отвлякоха, но не ни разрешиха да излезем от селището. Останахме там почти цяла нощ, докато ни освободиха.

- Това ли беше най-опасният момент от престоя ви?
- Беше най-неприятният - в неизвестност си и не знаеш какво точно се случва, какво те очаква.

- Достъпът до Ейл е изключително труден за журналисти. Вие как го направихте?
- Така е, защото е на 6 часа път до най-близкото населено място. Стига се по черни пътища. Пиратската крепост е обградена от каменисти възвишения. По предварителна информация знаех, че е почти невъзможно да се стигне, тъй като пиратите не допускат външни до селището. Но намерихме хора от местния клан Мусаи Иса (по принцип цялата социална структура е организирана на кланове и субкланове). Те бяха нашата застраховка живот. Това ни даде кураж и шанс да се опитаме да влезем в Ейл.

- Потърсихте ли контакт с местните медии?
- Запознахме се с радиожурналисти. Те обаче предават предимно информация за гражданската война в остатъчна Сомалия между Шабаб – ислямистка организация от рода на „Ал Кайда“, и временното правителство. Счита се, че то представлява по-умерените ислямисти. И в Пунтленд медиите не отразяват темата за пиратството, тъй като за местното правителство то не е проблем. Това беше и една от причините още на третия ден губернаторът на областта Бари, която включва и най-големия град в Пунтленд, буквално да поиска нашата екстрадация.

- Защо?
- Бяха разбрали, че правим разследване за пиратството.

- И как останахте?
- Казахме, че не правим разследване за пиратството, а снимаме икономическата ситуация в Пунтленд.

- Как намирахте героите за филма? Лесно ли ги убеждавахте да застанат пред камерата?
- Беше много трудно. Имахме няколко неуспешни опита – понякога пиратът се отказваше в последния момент, друг път – точно преди работа охраната ни забраняваше. Снимките ми в Сомалия бяха най-трудните досега в кариерата ми от гледна точка на ситуацията – тя беше съвършено нова. Трябваше да мотивирам хората да застанат пред камерата, а те нямат никаква ценностна система. Интересуват ги само парите и откупите.

- Какви бяха вашите аргументи?
- Основният беше, че в сомалийското крайбрежие има много нелегални кораби, които ловят риба. Всъщност, преди да се превърне в престъпен бизнес, пиратството започва с благородна кауза - местни рибари отвличат незаконен кораб, за да му попречат да ловува. Получават обаче сериозен откуп и започват отвличанията и на търговски плавателни съдове.

- Не ги ли убеждавахте с пари?
- Имаше пират, който все не успявахме да убедим да застане пред камерата. Преводачът ни подсказа, че има един начин да го разговорим – да му купим местната трева. „Кат“ се дъвче, действа като афродизиак. Преводачът ни я изкупи, тъй като на нас, като чужденци, нямаше да ни я продадат.

- Защо?
- Защото освен чужденци сме и журналисти, ясно им е, че не я купуваме за себе си. Щом зърнеха европейци на пазара на „кат“, веднага криеха стоката, заплашваха, дори мятаха камъни. Държаха се агресивно.

- Пробвахте ли „кат“?
- Да, разбира се - доста неприятна е на вкус, в първия момент действа като много силна и голяма доза кафе.

- Но пиратите харчат парите от откупите си основно за нея...
- В отвличането на един кораб участват десетки души, като инвеститорите получават 50% от откупа или си разпределят $2-3 млн. Един пират може да си тръгне с $5000, друг – с $30 000. Според тях това не са много пари, тъй като за ежедневния си „кат“ харчат между $1000-1500.

- Интервюирате пират кутцузлия и пират с огромен стаж. Кой беше основният проблем в комуникацията с тях?
- Да бъдат максимално открити. Опитният пират, с над 40 отвлечени кораба, беше по-рязък с нас, по-категоричен, не искаше да отговаря на всички въпроси. Когато се умори от интервюто, стана и си тръгна.

- На какво не даде отговор?
- Откъде намират инвеститори, кои са те, дали средствата, които получават, ги прехвърлят в други държави.

- След като сте единственият репортерски евроекип, стигал до Ейл, имате ли предложения и от други медии да излъчите заснетото?
- Да, получихме предложения от няколко медии. Ще им обърна внимание, като завършим монтажа за документалната поредица за БНТ1. Освен това ще направим едночасова версия и за предстоящия тв фестивал „Златната ракла“.

- Предупредихте ли близките си, преди да тръгнете за Сомалия, къде отивате?
- Обикновено им се обаждам от мястото на събитието. Така целя да им намаля стреса, ако предизвиквам такъв. Да се надяваме, че са свикнали.

Интервюто взе Андриана Михайлова