Законодателно България покрива основните стандарти за медийна свобода. Но печатните и онлайн-изданията не подлежат на никаква регулация, а журналистите не са достатъчно защитени срещу натиск
и физически посегателства.
Това се казва в обширен анализ на фондация "Фридрих Науман" за състоянието на медиите и медийната свобода в България. Въпреки пъстрата медийна палитра, журналистите в страната са подложени на натиск, сочат авторите - Даниел Кадик от фондацията и Мария Черешева от Асоциацията на европейските журналисти.
Политическият натиск е най-честата форма за сплашване на журналисти. Авторите цитират резултатите от актуално допитване сред 200 български журналисти. 92 на сто от анкетираните са на мнение, че поставянето на журналистите под натиск е широко разпространено явление в България.
За разлика от други страни на Балканите, в България през последните години няма убийства и преднамерени арести, а бруталните нападения срещу журналисти са рядкост, се казва по-нататък в анализа. Независимо от това напоследък се засилват агресията и заплахите срещу представители на медии. Авторите посочват и няколко примера, между които и бруталното нападение с бейзболна бухалка срещу журналиста Стоян Тончев в Поморие през 2016 г., както и побоя през месец юли 2017 г. над водещия от БНТ Иво Никодимов в парк в центъра на София.
Палежите на автомобили на журналисти също са чест метод за сплашване, отбелязват авторите - отново с примери: с колите на разследващите репортерки Генка Шикерова и на Зорница Акманова от "Господари на ефира".
Тези проблеми са довели до широко разпространената в България култура на автоцензурата, се посочва по-нататък в анализа. В цитираното изследване на Асоциацията на европейските журналисти над 26 % от участниците в него са посочили, че се самоцензурират. Този вид цензура също е резултат от установени практики в редакциите, където собствениците на медии или главните редактори често спират критични публикации за влиятелни хора.
А това има сериозни последици за засегнатите журналисти, които заради голямата концентрация на медии в страната трудно могат да намерят друго място на медийния пазар. Така например "Нова българска медийна група" не само издава шест вестника, но и контролира близо 80 % от разпространението на печатните издания, аргументират се авторите и припомнят, че неслучайно в класацията на "Репортери без граници" за свободата на медиите по света България е поставена на 109-о от общо 180 места и е последна от страните в ЕС.
Чувство за безнаказаност
Даниел Кадик от софийското бюро на германската либерална фондация "Фридрих Науман"
Престъпленията срещу журналисти за щастие не са често срещани в България. Когато обаче има такива, те винаги са предмет на обществен дебат и биват осъждани. В тази връзка в оценката за страната се посочва следното: "Поради широко разпространената корупция и мудното и неефективно правосъдие чувството за безнаказаност е широко разпространено в българското общество. Това се отразява и върху ниската степен на доверие на хората в държавните институции."
По-нататък авторите посочват, че няколко случая на агресивна реторика от страна на политици срещу журналисти са предизвикали обществено възмущение и съответни реакции в медиите. В тази връзка се припомня казусът със заплахите, отправени от вицепремиера Валери Симеонов срещу Виктор Николаев от Нова телевизия. Неудобни въпроси от страна на журналиста бяха достатъчно основание за Симеонов да го заплаши с уволнение.
Закон за защита на журналистите?
В оценката за състоянието на медийната свобода в България се посочват накрая и най-активните организации в страната, които защитават независимостта на журналистите. Сред тях са българската секция на Асоциацията на европейските журналисти и програмата "Достъп до информация". СБЖ също осъжда влошаването на ситуацията за българските журналисти и наскоро излезе с предложение за въвеждане на закон за защита на журналистическата професия, пишат в заключение авторите Мария Черешева и Даниел Кадик.
