Максим Минчев е роден през 1953 г. в София. Завършил е журналистика в Лвов, Украйна, педагогика във ВА "Г.С. Раковски", стипендиант на НАТО в Брюксел. Бил е член на УС и пресдиректор на Атлантическия клуб в България. Работил е като зам. главен редактор в "Христо Ботев", като редактор и водещ в "Свободна Европа", както и като редактор в различни вестници и списания - сп. "Български войн”, „Народна младеж", "Диалог", "Темпо”. От пет години е генерален директор на БТА. По традиция в навечерието на 24-ти май от петилетка насам агенцията организира световна среща на българските медии. Максим Минчев разказа подробно за петото издание на форума след десетина дни.


- Докъде стигна подготовката на Петата световна среща на българските медии, на която БТА е домакин, г-н Минчев? Защо ще бъде в три града?
- Юбилейната световна среща на българските медии ще е в България, но подготовката е много сложна, защото я правим в три точки - София, Бургас и Варна. Решихме, че след като ще говорим за информационни технологии и туризъм, да разширим географията, а пък и не всичко хубаво се случва на жълтите павета.
Интересът и към темите, и към дискусиите е огромен. Завидна е и активността на колегите ни от чужбина. До момента имаме потвърждение от 40 участника от 21 страни. Между тях са известни имена като Александър Андреев, главен редактор на българската секция на „Дойче Веле“, Евгени Веселинов от вестник „Обзор“, Лос Анджелис, Богдана Мараджийска, главен редактор на вестник „Нова дума“, Испания.

- Разширява ли се географията на българските медии по света?
- Да, за разлика от други години, появиха се български медии в Израел и Швеция и те също ще присъстват на срещата. Разбира се, най много са колегите ни от САЩ, където медийното ни присъствие е голямо. Очакваме и журналисти от Канада, Австралия, Великобритания, Холандия, Италия, Германия, Чехия, представители на банатските българи, на малцинствата, които издават вестници в Унгария, Украйна, Молдова, Западните покрайнини. За първи път ще пристигнат и колеги от Хърватия.
Доволни сме, че тази година категорично ще имаме най-много участници от която и да е друга среща. Има и още много заявки, но не можем да идентифицираме кои от тези медии са наистина сериозни, кои са спорадични, кои имат своето влияние върху диаспората ни извън границите на страната. На срещата ще присъстват почти всички български медии, разпространявани на територията на страната – основните столични, както и регионалните.

- Основните теми ще бъдат туризма и ИТ през погледа на медиите. Какво по-точно предвижда програмата?
- Идеята е да предизвикаме обществен дебат за тези възлови за българската икономика отрасли.
Петата световна среща на българските медии ще бъде открита на 17 май в 11 часа в аулата на СУ „Св. Климент Охридски“. Надяваме се и на най-високо държавно присъствие. Много посланици и интелектуалци също са потвърдили, че ще дойдат. След това основната група делегати ще замине за Бургас, където до 19 май ще се състои първата част на форума, свързана с туризма.
Ще направим нещо като вътрешна международна конференция, чиято голяма тема е „Туризъм на отворените пространства“. Сред дискусиите са „Медии и туризъм: реклама, маркетинг, медии и ПР“, „Туризъм по време на криза и иновации“, „Образът на България пред света - добрите световни практики и как идват те при нас“. В тях ще участват представители на ЕС, на медиите, министри, които имат пряко отношение към туризма, а също така и основните играчи в бранша – Агенцията по туризма, Националният борд по туризма. Надяваме се да се получи качествен дебат, който да помогне на държавата, да стане така, че повечето българи да използват страната като място за почивка и да подкрепим този печеливш отрасъл, който носи и най-голям процент от брутния вътрешен продукт.

- Какъв ще бъде акцентът на форума във Варна?
- Там ще поговорим повече за т.нар. нови медии. Електронните медии все повече настъпват, променят се отношенията между медиите и потребителя, появяват се социални мрежи и т.н. Ще обсъдим наболели проблеми като цифровизацията, особеностите на медийното оцеляване и как колегите ни от чужбина се справят с икономическата криза. Ще анализираме и промяната в инфраструктурата на нашия бизнес. Най-важното е още веднъж да стимулираме медиите извън пределите на страната, които поддържат българщината и помагат на позитивните процеси. Четирите издания на форума досега бяха успешни, надяваме се, че и този ще бъде такъв.

- Как се развиха бг медиите между първата и петата световна среща. С какво този
журналистически конгрес помогна на медийната среда у нас и на тази зад граница?
- Трудно ми е да говоря за медийната среда у нас, тя се развива по своите си пътища, появиха се много нови играчи. Нашата задача е да поддържаме доброто качество и оцеляването, колкото и да е грозна тази дума, на българските медии. Тези срещи помогнаха на колегите зад граница да знаят, че не са сами. Разбира се, възможностите за помощ от такива страни като нашата са малки, но си мисля, че по този начин активираме и държавата, и бизнеса българските издания в чужбина да не спират. Отчитаме, че те обслужват интересите на голяма част от сънародниците ни навън, а те са между 1 и 2 милиона. Помогнахме на много от колегите да направят направят жива връзка - да си осигурят нови кореспонденти, да се обменя информация.

- До колко ги е засегнала икономическата криза? Има ли вече индикации?
- На този етап не мога да преценя, засега индикациите са, че повечето медии минават от хартиен на електронен носител. Разбира се, запазват и хартиения си вариант. Не може кризата да не им влияе, но нека да ги чуем и ако има нещо, с което държавата и ние можем да им помогнем, този път наистина да го идентифицираме и организираме. Говорим за прословутото създаване на единен информационен сайт. Ще го обсъдим във Варна - има няколко предложения за него, но нека да се изкаже и колегията. Да видим дали е възможно да направим ползотворен и действащ механизъм. Въпросът за оцеляването и развитието на българските медии в чужбина е национален въпрос.

- Миналата година, на срещата в Мадрид, имаше и брожения сред участниците...
- Само сред колегите от „Парижки вести“, които поискаха по-голяма политизация на форума. Не отричам, че предложените от тях теми са важни и интересни, но касаят само медийния живот в България. Не засягат основната - българските медии в чужбина, която ни събира. Колегите от всички страни скочиха срещу това, защото не се събираме да коментираме неща, които се случват само у нас. Колегите от чужбина искат да говорим за други неща – как се справят с кризата, например. Това е болната тема.

- Възможно ли е кризата да се окаже обединител на медиите?
- Надяваме се. Да не забравяме, че в някои източни народи йероглифът за криза и за възможност е един и същ. Вярно, че това вече е изтъркана теза, но ми се иска кризата, която има различни измерения, да помогне и за пречистване, и за поправяне на някои несправедливости в света. Нека кризата да изиграе в световен мащаб положителна роля, а в регионален – да ни пречисти на фронта на четвъртата власт.

- Или пък да я изчисти от обвиненията, че тя е виновна?
- Медиите не могат да са виновни за кризата, те могат само да катализират някои процеси. Трудно бих откроил основните виновници за ситуацията, но нашият бранш наистина се нуждае от вглеждане в себе си, прецизно и внимателно. А защо не и от едно обединение около национални и общочовешки ценности.

- Има ли промяна във финансирането на форума заради икономическата ситуация?
- В условията на тежката икономическа криза беше неморално да се търсят големи спонсори и суми, затова заложихме основно на български фирми, които да дадат малко, но от сърце. Така събираме парите за срещата, която има солиден бюджет.



Интервюто взе Андриана Михайлова