Роден е през 1967 г. в София. Завършил е фармация в Медицинска академия в столицата, учил е и пеене. Има издадени 15 албума, работи и като щатен композитор в театър „Българска армия“, писал е музика за над 12 театрални постановки, изявява се и като актьор във Военния театър и в „Сълза и смях“. През първия сезон на Music Idol по bTV Дони бе част от журито, във второто издание на шоуто - музикален продуцент, а в настоящия трети сезон съвместява и двете длъжности.

- Какви са впечатленията ви от третия сезон на Music Idol, г-н Векилов?
- Кандидатите в това издание са по-равностойни. Миналата година трупах опит в музикалното продуциране, а тази съм направил цял екип, които работи зад мен. Различни тази година са и задачите. Досега не е имало нито българска вечер, нито такава с дискотечна музика. От тук нататък също следват интересни концерти, които не са се случвали преди, но няма да ги издам. А и със самите айдъли се работи по-лесно. На този етап вече започват да се отпускат в дисциплината, но аз съм доста по-строг. В предишните години винаги е имало конкуренция, групички, хора, които се мислят за нещо повече от другите.

- Имате ли фаворит сред участниците?
- Нямам право да имам фаворит. На практика ние сме направили своя избор, като сме селектирали тези 20 човека, от които зрителите да избират финалист. Върнахме и трима към формата. Нашата работа от тук нататък е да даваме съвети. Всеки път, когато отпада някой, все едно се къса част от нас. Познавам себе си от предишни години – може и да не ми личи, но винаги ми е мъчно, когато някой напусне.

- Как се спогаждате с другите членове на журито?
- С Фънки се познаваме от много години – може би от 20, дори и повече. С Мария се запознахме сега. Отнасяме се толерантно един към друг, изслушваме се. Понякога имаме различни мнения, които са в дисонанс, друг път – не. Нямаме проблеми.

- Участвал сте в реализацията и на трите сезона на Music Idol. Има ли според вас нещо във формата, което бихте променили, ако вие сте продуцент?
- Аз съм продуцент, но музикален. Нищо обаче не бих променил, защото форматът е добре измислен и във всички страни върви много добре. Всички критики на предаването показват непознаване на световната линия на музиката. За всичко, което ние се опитваме да променяме по отношение на западните варианти на Music Idol, се прави допитване. И всякакви глупави предложения, които чувам, няма как да се случат, защото следваме инструкции от създателите на формата. Няма как да си реша да направя вечер, да речем, с цигански романси.

- А как определяте каква музика да се изпълнява?
- На база знанията и усета си. Дисковечерта например беше интересна не само защото не беше правена, но и с песните – нямаше нито една балада. Някои участници се измъкват много хитро, като пеят предимно балади, защото не знаят как да се справят с бързите песни дори от гледна точка на пластика и сценично присъствие. По отношение на самите песни тази година айдълите могат да си избират сами репертоар, само че ни дават няколко предложения и аз избирам едно от тях, за да са по-разнообразни концертите. Казвам им кои песни не бива да правят, защото вече са правени. Други, дори да са правени, ги одобрявам, за да могат зрителите да видят разликата.

- Грижите се и за сценичното поведение на айдълите. Изпълняват ли те предписанията ви?
- Да, миналата година Тома беше един от най-послушните в това отношение. Спечели и заради това освен заради възможностите си. Помагах му в решенията къде да запали пура, кога да извади роза и да я подари, кога да застане до журито и да удари по катедрата и той го правеше добре разчетено. Общо взето, изцяло живея с айдълите и с проблемите им. Така ще е до 8 юни.

- Как ще коментирате конкуренцията на VIP Brother 3? В сряда ви победиха с малко по рейтинг.
- Дотук резултатът е 25 на 2 в наша полза. Със сигурност няма да се дадем - когато стартираха, ни водеха с малко, в сряда вечерта е било нещо подобно. Форматите са различни, но има и различни типове зрители. Едва ли има хора, които гледат само едното или само другото. Нямам време да гледам VIP Brother, но се познавам с целия му екип, всички са много талантливи.

- А според вас айдълите успяват ли да се реализират след края на шоуто? Има ли пазар за толкова изпълнители?
- По отношение на вокалното изпълнение те са много добри. В България обаче човек трябва да е пластичен в много други посоки - да може да се справя с автомениджмънта си пред публика и медии, да може да работи с хора, да знае кога коя песен да изпее и да има естетически вкус как да я поднесе. Music Idol е конкурс за интерпретатори, а много трудно може един интерпретатор да попадне на добър автор, който да му направи песен. Въпреки това „Вирджиния рекърдс“ прави необходимото и те могат да си избират с кого да работят. Идеята на това предаване е да покаже възможностите на изпълнителите и от там нататък те да влязат на широкия пазар. Проблемът в случая не е наш, въпреки че много бих искал да им помагам, проблемът е в липсата на продуценти, в създаване на мрежа от хора, които да работят за тези айдъли, които бълваме всяка година. Иначе това е просто едно успешно тв предаване, за което има вероятност да се случи още много сезони.

- Остава ли ви време за театъра?
- Да, в четвъртък дори бях на сцената на „Сълза и смях“ в „Опасни игри“ - съвременна английска пиеса, в която играя гей. Като щатен композитор в театър „Българска армия“ тази година написах музиката за представлението „Тя без любов и смърт“ с режисьор Николай Ламбрев. Отделно пиша и песни за себе си, но сега пазарът ми се струва много глупав и ще преценя кога да ги пусна и дали изобщо да го правя.

Интервюто взе Инна Василева