Гледах част от националната селекция по бТВ за Детската Евровизия. Изкуството и изумителният талант на българските деца ще спасят нацията. Духовното ни пречистване ще дойде с тези малки нови музикални изумруди. Не мисля обаче, че е намерена подходящата и адекватна формула за това шоу. Искаше ми се да видя нещо по-близко до онова, което правят корифеите от италианската RAI 1 - сценарий, умни водещи, а фокусът да е изцяло върху децата-певци. Сега, в родната ни трактовка, отново се натрапва егото на вече познатите и утвърдени звезди и в центъра - самият Слави. Скечовете и опитите да се импровизира с реплики между Кукувците, присъствието на Трифонов пред камерите облечен със сако, вратовръзка и къси панталони най-малкото внушава неуважение, пренебрежение и неглижиране на музикалното състезание. Нали целта не е да видим отново обичания Слави в поредните обстоятелства на тв продукция, а да се вгледаме и да се насладим на гласовете на България. Децата ни са невероятни - ярки и гласовити, артистични, стъписващо надарени, изненадващи, еуфорични. Е, нивото на шоуто е такова, каквото ние можем да сътворим. Изпадам във върховно напрежение след видяното поредно изпълнение, очаквайки да видя и чуя дали критиката към поредното дете на сцената ще бъде подходящо поднесена, точна, обективна, даваща посланието, което би кодирало ново начало за цял живот или пък би го разрушило?! Затова, бих призовал: Хайде да помислим още върху тв мениджмънта на този формат. Не го правете лековат, прибързан или не разчитайте на самоувереността на този или онзи. И, не всичко е пари, приятели! Развълнувайте се! Все още имаме/те време да направим/те креативна и вълнуваща тв продукция, съответстваща на уникалните талантите на България. С поклон към дарбата им и в името на нашето пречистване - духовно, телевизионно и национално.