Виктор Николаев, водещ в „Денят започва“ по БНТ 1: Дискусионните студиа всяка сутрин се изчерпват
- От миналата седмица сутрешният блок „Денят започва“ по БНТ 1 има промени в концепцията. В какво точно се изразяват те, г-н Николаев?
- Опитваме се да правим разговорите по-кратки, да ги разреждаме с повече видео. В никакъв случай няма да бягаме от актуални политически теми.
Виктор Николаев е роден на 15 декември 1979 г. в Разград. Завършил е журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. През 1998 г., когато е бил студент в първи курс, започва работа в Дарик радио. От 2001 до 2003 г. Виктор работи в екипа на радио НЕТ. След това постъпва в БНР, а през 2005 г. е поканен в БНТ. От ноември 2007 г. е един от водещите в сутрешния блок „Денят започва“ на държавната телевизия.
- От миналата седмица сутрешният блок „Денят започва“ по БНТ 1 има промени в концепцията. В какво точно се изразяват те, г-н Николаев?
- Опитваме се да правим разговорите по-кратки, да ги разреждаме с повече видео. В никакъв случай няма да бягаме от актуални политически теми. Дори да искаме, не можем – идват избори, постоянно има скандали в държавата, но целта е да има повече динамика, да не е задължително политическа тема, ако няма актуална такава.
- Защо се налага това?
- Защото за жалост в сутрешните блокове има много „говорещи глави“. През годините се наложи разбирането, че това е нормално. Но телевизията е телевизия, за да има и картина и да се случва нещо на екрана, а не да бъде само радио, в каквото често се превръщат дискусионните студиа. На хората им трябва и малко настроение. Участниците в сутрешните блокове също се поразглезиха от многото ефирно време, което им се дава. Осъзнаваме, че сутрин при тази динамика на ежедневието зрителите искат да чуят и сервизна информация, и развлекателна. Звучи абсурдно, но в България се оказва по-лесно да се правят политически интервюта, защото самите медии сме си създали такава комуникация – канят се предимно депутати, но в един момент става затворен кръг.
- Имате ли данни за промени в рейтинга?
- Да, оказа се, че през миналата седмица, от която стартираха промените, има скок в гледаемостта. Може и да е нещо моментно, една седмица не е тенденция. Но смятаме, че посоката е правилна..
- Омръзна ли им на зрителите да гледат политика от 7 сутринта?
- Сигурно. А може би искат да гледат, но по друг начин. Често медиите се отдалечаваме от зрителите. А и темите, които се разработват в България, са много провинциални – само от страната. Всяка чужда телевизия, както и чуждата преса обръщат внимание какво става и по света. В общи линии в „Денят започва“ искаме да „пипнем“ някои неща. Най-лесно се снимат „говорещи глави“. По-сложният процес е да се открие нещо интересно, да се снима, да се монтира. Отговорен редактор в момента ни е Ивет Добромирова – тя е била тук, когато за пръв път се е правил сутрешен блок в България. Много разчитаме на нея.
- В Нова тв отскоро представят по-развлекателен формат на „Здравей, България“, а „Тази сутрин“ по bTV държи на политическия фокус. Къде ще се ситуира „Денят започва“ в тази картина?
- Звучи банално, но се опитваме да напипаме златната среда. Обществената телевизия не може да бъде в тази крайност на изцяло развлекателен блок, защото за съжаление в ежедневието ни има много проблеми. В същото време не искаме да травмираме зрителите, като им показваме само конфликтното. Постоянно има скандали, не може да се избяга от тях и да не им се обръща внимание. Но дискусионните студиа всяка сутрин също се изчерпват.
- Какво мислите за другите блокове?
- Не мога да коментирам в детайли, защото няма как да ги гледам. За всички си има определена публика. Колкото са по-различни блоковете, толкова по-добре.
- Как ви се отразява ранното ставане, свикнахте ли лесно с него?
- Трудно е, особено в първите месеци се чувствах полузаспал. Ако си репортер например, дори при най-голямо натоварване живееш с режима на всички останали, докато при нас режимът е тотално сменен – става се и се ляга много рано. В събота и неделя всички спят до 10, аз ставам в 7 с чувството, че съм спал много. Но по-трудното и изморителното е всеки ден да се планира предаването и да се канят гости.
- Всеки ден сте на живо, случват ли ви се много гафове?
- Постоянно. Плюсът на ежедневния ефир обаче е, че спираш да преживяваш гафовете по сериозен начин. В началото ми се е случвало да забравя име на гост и да започна панически да го търся в сценария, разклащали са се прожектори, изливал съм чашата с вода, микрофонът ми е бил отворен, когато не е трябвало, често се случва и да се забравят анонси на репортажи. Но винаги гледаме от веселата страна. Трябва да има много добра координация – със студиото и с всички – в слушалката ти казват колко минути имаш, а едновременно с това трябва да слушаш и събеседника. При всички положения е интересно.
- Работили сте и в радио, къде се чувствате по-добре?
- Тогава не съм имал амбиции за телевизията, точно заради това, че тук всяко нещо зависи от много хора. В радиото записваш с диктофон, монтираш, всичко си правиш сам, докато тук, за да се снима един репортаж, трябва оператор, осветител, после се описва, монтира се, редакторите също носят отговорност. Тук се мисли за много повече неща, но вече се чувствам по-добре пред камерите. Радиото дава голям опит, учи да се чувстваш по-спокойно, докато говориш, но сега ми се работи в телевизия.
- Гледате ли телевизия? Какви предавания предпочитате?
- Да, гледам. Обичам исторически, научнопопулярни канали. Новини следя по задължение, дори да не ми се гледат. Чувствам голяма несигурност, ако не съм гледал емисиите. Това е някакво желание да обхванеш всичко, което е понякога е съсипващо.
- Как според вас ще се развива телевизията оттук нататък? Профилираните канали, които харесвате, ли са бъдещето?
- Те са настоящето – всеки ги има в дома си – спортни, музикални, научнопопулярни, информационни. Но в бъдещето на телевизията все повече ще навлизат компютрите и интернет в различна форма. Наскоро например гледах по сателитния канал на БНТ, че бяха осъществили видеовръзка чрез скайп и уебкамера. Телевизията вече не може да бъде онази трибуна, която е била. Тя трябва да стане по-интерактивна, с повече комуникация със зрителя. Но в България нещата се случват по-бавно.
Интервюто взе Инна Василева