Глобяват БТК заради БНР
Ако БНР подаде жалба в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) срещу таксите за разпространение на БТК, то санкцията ще бъде 10% от оборота на компанията. Това обясни Венцислав Иванов от КЗК вчера на работна среща, организирана от Асоциацията на българските радио- и тв оператори (АБРО) и Института „Отворено общество“ (ИОО).
Инна Василева
Ако БНР подаде жалба в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) срещу таксите за разпространение на БТК, то санкцията ще бъде 10% от оборота на компанията. Това обясни Венцислав Иванов от КЗК вчера на работна среща, организирана от Асоциацията на българските радио- и тв оператори (АБРО) и Института „Отворено общество“ (ИОО). Размерът на санкцията е регламентиран в новия Закон за защита на конкуренцията (ЗЗК), който влезе в сила вчера. Казусът за глобата бе повдигнат, след като генералният директор на БНР Валерий Тодоров съобщи, че 60-70% от бюджета на медията се изразходват за разпространение под формата на такси към БТК. Тодоров коментира още, че разпространителите често вдигат таксите и заради това за програмата на БНР могат да бъдат отделени малко средства.
Законови възможности
Венцислав Иванов обясни още, че ако Тодоров смята, че увеличенията на таксите от страна на БТК са злоупотреба с монопол, има две законови възможности – частната компания да бъде наказана. Едната може да бъде направена чрез Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Тя има задължение да извършва регулярно пазарни анализи. Ако анализ установи, че БТК е оператор със значителни функции на пазара, то КРС може да наложи предварителна регулация и мерки за БТК. В тях може да влизат и цени, на които да се предлагат услугите по разпространението. По този начин всяко увеличение на таксите за тази услуга ще подлежи на одобрение от КРС.
Другата възможност, посочена от Иванов, е по линия на КЗК. Тя може да упражни контрол след установяване на вредоносен резултат за някои от участниците на пазара. Засегнатите, в случая БНР, могат да подадат жалба в комисията. Тя трябва да извърши проучване и да установи има ли монопол и злоупотреба с него. Ако такъв бъде констатиран, КЗК може да наложи санкция в размер на 10% от оборота на предприятието. За сравнение, старият ЗЗК предвиждаше максималната санкция от 300 хиляди лева, независимо от предприятието и функциите му. Подобно проучване на КЗК може да се извърши след подаване на сигнал или чрез самосезиране на комисията след представяне на доказателства.
Прозрачност на отчетите на БНТ
Обект на дискусията вчера бе и прозрачността на финансовите отчети на БНТ. Изискването за открити финансови баланси на обществените медии е заложено в решение на Европейската комисия (ЕК) от 2001 г. То определя критериите за получаване на държавна помощ, припомни доц. Нели Огнянова. Тя добави, че в концепцията, с която Уляна Пръмова бе избрана за генерален директор на БНТ, включва прозрачност. Пръмова и подчинените се били ангажирали за актуализиране на сайта на медията с информация за изразходването на държавната субсидия. Според Огнянова обаче за момента това не се е случило.
Зам. програмният директор на БНТ Димитър Цонев заяви, че ще предаде забележките на ръководството на БНТ. Цонев съобщи, че не би било проблем за телевизията да изработи подробен отчет за разходите си, подобно на този, публикуван от БНР в неговата интернет страница.