Елена Йончева: В Dancing Stars ми е по-шоково от снимането на военни филми
- Защо приехте поканата за Dancing Stars?
- Едната причина беше да се науча на нещо, което винаги съм искала - кога друг път ще имаш време да учиш танго, куикстеп или валс. Втората причина да приема е, че не трябва хората да бъдат възприемани в зависимост от това какво са правили или как са известни в обществото.
- Защо приехте поканата за Dancing Stars?
- Едната причина беше да се науча на нещо, което винаги съм искала - кога друг път ще имаш време да учиш танго, куикстеп или валс. Втората причина да приема е, че не трябва хората да бъдат възприемани в зависимост от това какво са правили или как са известни в обществото. Това са танци, практикуват се по цял свят и са изящни, красиви, няма нищо цинично. („На пръсти, на пръсти... и... много бях бърз тази вечер“, обяснява на висок глас Гибона).
- От първия път ли се съгласихте?
- Да. Дадох си сметка, че ако размислям, ще открия рискове. Това е шоу и изисква много време, а пък в момента съм в малка пауза. Така че мога да си позволя подобно участие.
- Ами рискът да ви видят в неподходяща светлина?
- Важното е, ако си сериозен, да покажеш развитие и хъс. Независимо с какво се занимаваш, винаги проявяваш характера си. Това, което може да изложи журналиста, е журналистиката. Какво по-красиво за разтоварване от танците.
- Защо сте в творческа пауза?
- Ще продължа да се занимавам с журналистика както досега, след шоуто. Имам няколко проекта, но не искам да говоря предварително, да не ги урочасвам.
- Пак ли ще са за БНТ, или имате предложения от други телевизии?
- БНТ е сериозна медии, но пазарът вече е голям. Проектът ми ще бъде за зрителя, а къде ще се излъчва... Да, имала съм предложения от други тв канали, но човек трябва да се концентрира в едно нещо. Имала съм периоди, когато всички са ми отказвали работа, и такива, в които са ми предлагали различни медии.
- Била сте в няколко пъти в Ирак, ще се върнете ли там след изтеглянето на контингента ни?
- В момента не - не обичам отъпканите пътеки. Няма какво да ме изненада. Бих се върнала, ако ситуацията се промени. Ако американците се изтеглят, ще стане различно - от един ад ще влезем в друг. Обичам да показвам теми, от които можеш да научиш повече, отколкото ти показват новините.
- Спонсорите у нас имат ли афинитет към такъв тип журналистика, или изцяло предпочитат риалити форматите?
- Не зная. Има риалити, които са професионални, както и документалистика, която е аматьорска. Зрителите инвестират най-много - влагат своето време, затова водещо трябва да е качеството. Имам обаче чувството, че има уравниловка в телевизиите.
- Важи ли същото и за вестниците?
- При тях е по-различно. Един от големите проблеми в България не е жълтата преса, а че няма жълта преса. На Запад тя работи с факти, с визуален материал, авторите се подписват. Тук всичко е анонимно, 80% от нещата са измислени. И в същото много се чете. Това не може да не влияе и на сериозните вестници. Получава се затворен кръг – колкото повече жълтата преса не е жълта, а клеветническа, толкова повече се култивира този вкус. Ние дори нямаме истински папараци. Причините не са само икономически, макар че да си папарак, трябва да имаш комплект от обективи, например, а те не са никак евтини. Всичко е свързано – и тези, които списват тези вестници, и тези, които купуват. Няма невинни в тази игра. (Женски глас призовава: „Моля, всички звезди да се съберат за ефир...“)
- Нали обаче има тенденции т.нар. жълти вестници да стават по-сериозни?
- Не зная, не си ги купувам и съм забранила на роднините ми да го правят. Или поне ако ги купуват, да не ми казват какво пише. Колкото и да възприемаш нещата с хумор, в даден момент писанията те натоварват. Майка ми веднъж ми се обажда и казва: „Ти си в болница.“ Отвръщам й: „Не съм.“ „Не, ударила те е кола“, продължава тя. Прочела го в някакъв вестник.
- Наскоро седмичник разпространи, че заради Dancing Stars сте разцепили БСП. Така ли е?
- Не мога да бъда фактор, за да разцепя каквото и да било, особено БСП. (Орлин, бившият вокалист на „Каффе“, споделя на Елена, че сок от ананас спира кашлицата му и отива да изпие още един.)
- Вярно ли е, че нямате скрупули да се включите в шоуто, защото не сте премиерша...
- Даже и да бях, не мисля, че трябва да има табута - това е танцово изкуство, ние се учим да танцуваме. Това не е кан-кан на „Пигал“. Понякога гледам форумите в интернет. Не зная доколко са представителни – надявам се искрено да не са, – защото в момента, в който се види разголен крак, това се счита за порочно и неприлично. Това са разбирания от времето на нашите баби. Танцът не е признак на модерност, а част от културата на развитото общество. Би трябвало тези, които не харесват танците ни, да не ги гледат. Има много, които не ни одобряват, би било странно да се харесваме на всички. Не виждам как в танца може да се вижда пошлост.
- Да, но вечерен вестник изкара снимки, на които се вижда бельото ви...
- По време на танца не се вижда трикото под роклята. Взели са го от стоп кадър. Нормално е в различните танци да се вижда различна част от тялото, от бельото, от роклята. Това е част от облеклото за танца.
- Къде е по-трудно – на дансинга или на снимки на военен филм?
- Определено в Dancing Stars ми е шоково. Ако знаех, не знам дали щях да се включа. Е, вече се чувствам по-добре, налучквам какво трябва да направя. Но като цяло – шок без ужас (ха-ха-ха).
- Защо разследващите журналисти у нас са дефицит?
- По-безпроблемно и по-лесно е да се правят забавни неща. Разследващата журналистика изисква огромна енергия и средства. Т. е. инвестицията е огромна. Съществува и риск, който медията и продуцентите поемат спрямо обекта, когото разследват. По-лесно е да се върви по допирателната, отколкото да се бяга по нея. Може би заради това няма тенденция на увеличение в ефира на сериозната журналистика. (Орлин, бившият вокалист на „Каффе“, търси витамини, защото е настинал, а Георги Мамалев на висок глас пита дали някой не може да помогне.
- Защо само външнополитически теми са в обектива ви?
- Може би защото първите ми репортажи бяха на международни теми. Човек обаче се развива. (Ако не ми бяха дали тези 10-ки, трябваше 12-ки и 13-ки да раздават, доверява Гибона на Мамалев гледната си точка за работата на журито.)
- А политическите разследвания не ви ли изкушават?
- Засега не са ми интересни, може би защото в България има тенденция политиката да се вкара в шоу. (Мъжки глас от екипа: Изискване на продуцентите, всички звезди в бекстейджа, на което Елена се усмихва - е, ще направим малко изключение...) Разследвания на политическа тематика май няма у нас. Обръща се внимание на скандала и върху него се плетат интриги. Това ме отблъсква от вътрешнополитическата журналистика. Вкаран си в калъп и се превръщаш в обект на този скандал.
- Но не всички са независими.
- Всеки може да си го позволи, ако му стиска. Репортерът, който разследва, не живее в комфорт. Всичко е битка. Занимавала съм се с вътрешнополитически теми като водещ в „Екип 4“ и зная как съм се карала с шефовете, как са ме заплашвали с уволнение и как на практика ме уволниха. Бях омерзена, че ме вкараха във вътрешнопартийни техни дребни игрички.
Изведнъж останах на улицата, нямах с какво да си плащам наема и изведнъж се оказах на улицата без нищо. Имах усещане за несправедливост, но приех, че като съм журналист, винаги може да ми се случи. В някои периоди по-лесно се прави вътрешнополитическа журналистика в България, в други по-трудно.
Смятам обаче, че никога не е имало такава свобода на словото както сега, поне доколкото следя телевизиите и специално БНТ. Друг е въпросът за автоцензурата. Най-добрият начин срещу нея са повечето медии. Но колкото е по-богато едно общество, толкова повече има шанс да има по-свободни мнения, по-силна разследваща журналистика, повече журналисти без автоцензура.
- Икономическата цензура и въпросителните около финансирането как влияят на медиите?
- Икономическата цензура предизвиква автоцензурата. 15 г. не се знае кой какво е приватизирал, купувал, откъде е прекарал парите си. Не може сега да стане чудо и изведнъж да се събудим в идеално медийно европейско пространство. Няма рецепта за излизането от този омагьосан кръг, но може би трябва да имаме по-високи критерии като читатели и зрители. (В този момент Радост Драганова обявява: „Дами и господа, имаме новина...“)
- Не всички обаче могат да си го позволят...
- Защо? Аз например не купувам т. нар. жълта преса. И то не защото не обичам клюки, а защото зная, че си губя времето с нея. Обидно ми е да чета такова нещо. Същото важи и за някои предавания. Колкото сме по-взискателни, толкова по-качествен продукт ще получаваме.
- Кой репортаж сте изстрадала най-силно и заради това е станал най-качествен?
- Не съм имала лесен репортаж, свикнала съм да ги изстрадвам и да стигам до целите си. Иначе се депресирам. Винаги е имало преживявания, борба.
- Защо не ги опишете в книга?
- Още ми е рано, но може би сред най-трудните ми репортажи беше този в Северна Корея. Нямаше физическа заплаха, но психически беше трудно. Бяхме заобиколени от 6 човека, които ни показваха какво да снимаме. Това ме убива, не мога да покажа подобно нещо, ако не е пародия. Не можеш да снимаш дори хора по улиците, защото не били подготвени. Вбесих се. Все пак направих наистина добър филм и беше показан по европейски телевизии. Помогна ни скритата камера, с която снимах в един влак. Тръгнаха да ме гонят, но въпреки това заснех нормални, „неподготвени“ хора.
- Близките ви как приемат появата ви на дансинга?
- Имаше различни мнения, някои бяха много учудени. Всички, на които казах, че ще участвам, обаче ме подкрепиха.
Интервюто взе Андриана Михайлова