В България е нужен нов медиен закон, който да бъде синхронизиран с Директивата за аудиовизуални медийни услуги. Това заяви вчера Гриша Камбуров, изпълнителен директор на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) на работна дискусия. На първата от петте срещи, организирани от АБРО и институт „Отворено общество“ - София (ИОО), гилдията дискутира обхвата и юрисдикцията на новата директива, която трябва да бъде приета у нас до декември 2009 г. Според Камбуров има разминаване между настоящия Закон за радио и телевизия (ЗРТ) и документа на Европейската комисия. В аудиовизуалната директива регулацията на радиооператорите е изключена, докато в ЗРТ те са подложени на същия контрол като телевизионните оператори. Позицията на АБРО подкрепи и доц. Маргарита Пешева от СЕМ. „По-добре за две години да се опитаме да създадем един изцяло нов закон в синхрон с директивата, отколкото да правим много големи кръпки в стария“, коментира тя. Колежката й Мария Стефанова, която е и.д. председател на регулаторния орган, застъпи противоположното мнение. Според нея в България няма нужда от ново медийно законодателство, а само от осъвременяване на досегашното, защото принципите на радио и телевизионна дейност са едни и същи. Стефанова допълни, че единственото, което трябва да се направи, е да се регламентират новите технологии и услуги. Въпросът за промените в ЗРТ коментираха и представители на БНР, председателят на парламентарната комисия по гражданско общество и медии Иво Атанасов и медийният експерт доц. Нели Огнянова. „Новата директива трябва да бъде приета у нас още преди изборите през 2009 г., защото в противен случай е почти сигурно, че няма да изпълним срока, поставен ни от ЕС - декември 2009 г.“, категоричен бе Атанасов. Той коментира и проблемите с цифровизацията, като допълни, че според него следващите четири години няма да бъдат достатъчни, за да се изпълнят изискванията за цифровия преход. Преди това Жанет Захариева, главен юрист консулт на Balkan News Corporation и член на работната група по въвеждането на аудиовизуалните медийни услуги у нас, подробно описа пътя, който е изминат за приемане на Директивата в Европа. Тя коментира, че за последните 10 години в ЕС са се появили над 1500 канала, като аналоговите са били заменени от цифрови. Тези промени са наложили и приемането на Директивата за аудиовизуални медийни услуги още през декември 2007 г. „Това, което в Европа се постигна с 3 години консултативен процес, ние ще трябва да направим за 5 месеца. Хубавото е, че може да вървим по техните стъпки“, каза още Захариева. Тя допълни, че целта на новата директива е да се осигурят равнопоставени условия за развитие на традиционните оператори и тези, които предлагат услуги по заявка, както и да регламентират принципите на регулация и корегулация. Експертите дебатираха и върху мерките, които трябва да бъдат предприети, преди да се въведе новата медийна рамка. „Наложително е да се предвидят гаранции, че общностното законодателство ще бъде прилагано ефективно и безпристрастно“, заяви Нели Огнянова. Тя коментира още и необходимостта от ефективен и безпристрастен регулатор, който да създаде орган за обратна връзка, както и подготовката за прилагане на Закона за изменение и допълнение на ЗРТ. Като други проблеми бяха изтъкнати забавянето на цифровия преход, незавършената реформа на обществените медии и поставянето на реалистични срокове за изпълняване на изискванията.