Ню Йорк таймс: Защо емигрират българите?

С наближаването на 1 януари 2014 г. - датата, на която ще отпаднат ограниченията за достъпа на българи и румънци до трудовите пазари в Европейския съюз - очакваният приток на имигранти от двете страни в Западна Европа продължава да е тема, която се следи от световната преса.

Под заглавие "С падането на европейските бариери българите усещат привличането на Запада" американският вестник "Ню Йорк таймс" публикува обширен репортаж за причините, които карат българите да емигрират.

"Един поглед върху данните за доходите показва защо българите и румънците може да продължат да търсят по-добър живот", посочва изданието, отбелязвайки, че според статистиката на Евростат

най-богатите 20% от българите и румънците имат по-нисък среден доход от най-бедните 20% от хората във Великобритания,

Франция, Германия или някоя от другите богати европейски държави. "Очевидно, това не означава непременно, че да бъдеш беден във Великобритания, Франция или Германия е по-добре, отколкото да бъдеш в горните нива по доход в България или Румъния: цената на живота е много по-ниска в София, отколкото в Лондон. Но примамката на по-високото заплащане не може да бъде пренебрегната, когато ограниченията паднат", посочва "Ню Йорк таймс".

Друга причина, която кара българите да напускат страната си, според американското издание, е "широко разпространеното

разочарование от няколко последователни правителства, корупцията

и неспособността на страната да се освободи от съветското влияние". "Ню Йорк таймс" отбелязва всекидневните протести в София от лятото насам, коментирайки, че в София не е трудно да се намерят недоволни хора.

Американският вестник пише още, че предстоящото отпадане на трудовите бариери предизвиква безпокойство най-вече във Великобритания, която през последното десетилетие беше залята от полски имигранти. "Ню Йорк таймс" обаче подчертава, че

в действителност никой не знае какво ще се случи след 1 януари

и цитира скорошно изследване на американския Институт за демокрация, според което през следващите пет години във Великобритания ще пристигнат най-малко 385 хил. българи и румънци. Изданието цитира финансовия министър Петър Чобанов и български експерти, според които в нивата на емиграция няма да настъпи съществена промяна.

Очакваният приток на българи и румънци продължава да е във фокуса на внимание и на британските медии. "Сега,

след като Коледа мина, е време отново да се паникьосаме заради имигрантите",

пише иронично вестник "Индипендънт". Изданието критикува появата на премиера Дейвид Камерън по време на акция за залавяне на нелегални имигранти в лондонския квартал "Саутхол".

"Можете ли да си представите жест, който по-добре да отговаря на духа на Коледа", коментира вестникът.

Под заглавие "Ако хората идват във Великобритания, разбира се, то е, за да допринесат на обществото" в. "Гардиън" публикува разговори с български и румънски студенти и професионалисти. "Всички са шокирани от това, че дясната британска преса ги обрисува като разбойници", отбелязва изданието. "Едно нервно коалиционно правителство побърза да наложи мерки, за да принуди новопристигналите да чакат по-дълго, преди да поискат помощи и

още по-скандално -

призовава за широк дебат за принципа на свободното движение в ЕС и може би дори за ограничаване на миграцията в ЕС. Говорейки със студенти, професионалисти, работници и правителствени служители в Букурещ и София, нещата изглеждат не толкова драматични", подчертава "Гардиън".

Изданието публикува и репортаж от градчето Питърбъро, където жители и представители на местните власти изразяват тревога от това, че всъщност не се знае какъв брой имигранти от България и Румъния се очакват.

Френският "Либерасион" представя темата за българските и румънските имигранти от гледна точка на проблема с ромите. Под заглавие "Ромите и Шенген, голямата пропаганда" левоцентристкото издание коментира, че дебатът за ромите, в който се включи както националистическата партия Национален фронт, така и правителството и журналисти, е най-голямата лъжа на годината във Франция.

Станете почитател на Класа