Всеки трети на Балканите се информира за ЕС от слухове
Всеки трети гражданин на Балканите се информира за европейската тематика от слухове, разговори с приятели и колеги, а не от медиите, интернет и институциите. Процентът е два пъти по-висок от средноевропейския, съобщи Марчела Абрашева, изпълнителен директор на „Галъп интернешънъл – България“ на конференцията „50 години Европейски парламент през погледа на медиите“. Форумът е организиран от БТА и БНТ. Абрашева цитира данни на проучването „Евробарометър“.
Инна Василева
Всеки трети гражданин на Балканите се информира за европейската тематика от слухове, разговори с приятели и колеги, а не от медиите, интернет и институциите. Процентът е два пъти по-висок от средноевропейския, съобщи Марчела Абрашева, изпълнителен директор на „Галъп интернешънъл – България“ на конференцията „50 години Европейски парламент през погледа на медиите“. Форумът е организиран от БТА и БНТ. Абрашева цитира данни на проучването „Евробарометър“.
Под 10 на сто от българите, румънците и албанците са пътували преди години извън собствената си страна, затова нямат друг начин да почувстват европейското ежедневие, освен чрез медиите и слуховете. Според изследването 12-те страни от региона имат различен списък с проблеми, които смятат, че ЕС може да реши. Българите вярват, че Европа ще направи чудеса с икономиката на страната. За Турция членството в ЕС е добро от гледна точка на образователната система, здравеопазването и инфраструктурата. Общи за региона проблеми са борбата с тероризма, опазването на околната среда, защитата в геополитически план, очакването, че сътрудничеството с Европа е икономическо.
Половината от гражданите на ЕС смятат, че е хубаво да си член на съюза. В 5-те балкански страни членки и кандидатките за членство, средният процент на евроентусиазъм е с около 10 пункта по-висок от този в държавите в съюза. Между 80-90 на сто от македонците смятат, че е добре страната им да влезе в ЕС. С тези резултати Македония е най- големият евроентусиаст, Хърватия и Турция са по-резервирани.
По данни за 2007 г. близо 46 на сто от населението на 27-те страни членки са били за разширяването на обединението, а 41-42% - против. В момента идеята за разширяване на ЕС се подкрепя най-вече от балканските страни, както и от Чехия, Полша, Унгария.
Конкретни теми
Проблемът за ниската избирателна активност и мястото на политическата дискусия в съзнанието на гражданите засегна Гергана Грънчарова. Министърът по европейските въпроси припомни, че през 2009 г. в България ще съвпаднат цикълът на изборите за Европарламент (ЕП) и националните парламентарни избори. Според Грънчарова това може да отблъсне българските граждани, да ги умори и да ги натовари с повече политическа дискусия, отколкото те имат интерес да понесат. Грънчарова посочи още, че трябва да има по-конкретен дебат и теми, по които ЕП има правомощия да се произнася. Според министъра по европейските въпроси, за да се привлекат гражданите в процеса на вземане на решения и в участие в изборите за ЕП, е необходимо да се обясни какво точно и как решава ЕП.
Период на евроапатия
В момента България се намира в период на апатия и неоконформизъм по отношение на ЕС, заяви медийният експерт доц. Георги Лозанов. Според Лозанов белезите на неоконформизма в медийната среда са липсата на обществени медии в частния сектор, комерсиализацията на телевизията и нейните формати и високите тиражи на жълтата преса. „За да влезе ЕС в медийното поле, трябва да започне да си личи кои са "добрите" и кои "лошите" в него“, уточни Лозанов. Той разграничи четири периода в отношението ни към съюза. Първият е на абстракцията, когато ЕС за българите е бил само понятие извън събитийното време на медиите. След него следвал период на аксесоарно присъствие на Европа във вътрешнополитически дебати (когато България беше кандидат за членство), празнично-патосният период след влизането и настоящото време на евроапатия.
Европейската тематика е сложна, а журналистите от евроинституциите трябва да владеят
поне два европейски езика и да имат предварителни познания в тази сфера, разясни шефът на парламентарната медийна комисия Иво Атанасов. В дискусията се включиха и журналистът от БНТ Бойко Василев, и евродепутатът Слави Бинев.