Хилми Бенги: Турските медии мотивираха за членство в Евросъюза, но общественият ентусиазъм се охлади
- Как агенцията балансира редакционната независимост между държавните и частните - интереси на собственост?
- Независимостта на агенцията като информационен източник е заложена във фирмената организация и следва принципите на професионалната журналистика, съчетани с търговските правила на пазара на информация.
От 6 години е генерален директор на една от най-големите медийни институции в Турция - Анадолската агенция. Тя има 88-годишна история, като от създаването си има кореспондент в София. В момента поддържа пунктове в 40 страни. В АА работят над 2000 човека.
От 1925 година половината от акциите в агенцията са частни, останалите – държавни. Преди да оглави АА, Бенги е работил дълги години като журналист във вестници и списания.
- Как агенцията балансира редакционната независимост между държавните и частните - интереси на собственост?
- Независимостта на агенцията като информационен източник е заложена във фирмената организация и следва принципите на професионалната журналистика, съчетани с търговските правила на пазара на информация. Основа в структурата на агенцията е вярната и точната информация, заради което Анадолската агенция има изключителен авторитет. В Турция има априорна представа, че ако нещо е съобщено от АА, то новината със сигурност е вярна. Ако агенцията не е безпристрастна и независима, нямаше да има такова доверие в нея. Неслучайно почти всички медии са наши абонати. Първото нещо, преди да стартира нов вестник, например е собствениците му да се абонират за нас.
- Как се предпазвате от намесата на държавата, след като половината акции са нейни?
- Подобна намеса няма. Агенцията се управлява от Управителен съвет. Всяка година има общо събрание, на което се разглежда съставът му. В него влизат доказани журналисти. Единият от зам. главните директори например е работил дълги години във в. „Хюриет“, а другият – в Би Би Си. Журналистите в АА нямат статут на държавни служители.
- Анализатори предупреждават за противоречивата функция на медиите по отношение на евроинтеграцията – те могат да настроят обществото и положително, и отрицателно. Как се справят турските медии в процеса на присъединяването на страната към ЕС?
- Въпреки отстрани да изглежда, че Турция има какво да извърви, преди да влезе в ЕС, като журналист съм на мнение, че страната ни така или иначе е в съюза. В икономически план в никакъв случай не е по-назад от страните членки. Същото е валидно и за културата, за научните търсения, за развитието на обществото - те изцяло са на равнището на еврокритериите. Имаме много освободена и независима журналистика. Дори на моменти тя създава притеснения в някои кръгове. Например определени действия на правителството могат да бъдат тълкувани в ущърб на авторитета на страната в международен план. Този тип дискусия се води свободно в медийните среди, много повече дори, отколкото в някои европейски страни.
Медиите у нас са изключително ефективни, като един от факторите за това е техническото им обезпечаване. Затова от гледна точка на адаптирането към процеса на присъединяването в областта на медиите няма никакъв проблем, медиите ни отдавна са на това равнище.
Друг фактор е, че те имат позитивно отношение към европейското бъдеще на Турция, изпълняват съвестно и последователно мисията си да направляват общественото мнение в полза на евробъдещето на страната. Освен това имат и друга много важна роля – намират подходящия момент да съобщят, когато има изоставане в процеса на интеграция. Медийната среда в Турция е много по-рано подготвена за бъдещото си европейско членство.
- Не е ли опасно да обясняват само положителното влияние на ЕС, без да посочват и евентуалните негативни последици?
- Медиите нямат тази функция – задължително да водят към ЕС, а да бъдат на нивото на актуалните събития и да могат да предупредят, ако има залитания или грешки в този процес. Не смятам, че медиите сами по себе си трябва да бъдат средство за натиск или манипулиране, а да съобщават необходимата информация. Обществото в началото имаше огромна подкрепа за ЕС, но заради някои процеси в самия съюз ентусиазмът беше поохладен. Това е случай, в който медиите се опитаха да представят ЕС положително, но фактите накараха народа да се оттегли малко от тази нагласа. Ако видим нерезервирано отношение от страна на ЕС, ако не се поставят различни перипетии от типа на религиозни предразсъдъци и други подобни, ще бъдем свидетели в бъдещ момент на по-ентусиазирано отношение на обществото към европейското членство. Ако гледаме на турските медии като фактор за мотивиране на хората за ЕС, то подобна роля би трябвало да бъде отредена и на европейските медии. Те трябва да представят Турция в аспекта на нейното развитие в посока на приближаване към ЕС. Официалният аспект на тези неща не ни интересува - Турция е възприела европейската ценностна система, медиите са възприели евростандартите, а гражданите се приспособяват все повече към европейския начин на мислене. Обществото живее с подобни на възгледите на ЕС, затова за него ще бъде все едно дали ще е член на съюза или не, след като в същността си го е постигнало.
- Как ще се отрази финансовата криза върху медиите в Турция, в ЕС?
- В сферата на медиите няма никакво отражение, поне засега, даже влизаме в етап на малко подобрение. В Турция няма паника. Едно от предимствата й е геополитическото й разположение. То помага на икономиката й да остане устойчива. В страната има потенциална възможност да се балансират загубите в една сфера с печалбите от друга.
- Ще оцелеят ли информационни агенции като вашата в конкуренция с интернет?
- Дискутираме този въпрос помежду си от години. Наблюдаваме появата на определени медии и институции, които работят в интернет, но пренебрегват авторските права. Например може да видите как новини, които определени абонати купуват, след няколко минути са копирани в други сайтове, без да ни цитират. Този проблем ще бъде решен с правната рамка, която би могла да се създаде в сферата на интернет. Опитахме се да потърсим решение в Турция, като включихме интернет медиите сред нашите абонати. Затова виртуалното пространство няма да унищожи информационните агенции, напротив те ще намерят в него логичното си развитие.
- Затихна ли скандалът между премиера Реджеп Ердоган и най-голямата медийна компания „Доган“, която обвини управляващите в корупция?
- „Доган“ е сред нашите абонати, затова трудно бихме взели отношение в този дебат. Разглеждаме го като проекция на свободата на словото и въпреки позицията, която зае премиерът, медийната групировка продължава да работи без ограничения. Това е един от чаровете на демокрацията. Този тип препирни не са чак толкова значими, по-скоро трябва да се страхуваме, ако медиите вървят в една посока с политиката.
Интервюто взе Андриана Михайлова