Предизборни машинации може да стоят зад решението на българския парламент от тази седмица за провеждането на референдум за ядрена електроцентрала, пише авторитетното британско бизнес издание "Файненшъл таймс" Референдумът, който ще се състои през януари, следва решение на правителството от март да се откаже от строежа на атомната централа "Белене", в която България вече е инвестирала 1,4 млрд. лева (925 млн. долара) и един реактор вече е готов.

Проектът "Белене" беше една от най-дългогодишните саги в българската политика.

Строежът започна през 80-те години на миналия век, но след това беше спрян до 2008 г., когато правителството, доминирано от Българската социалистическа партия (БСП) сключи договор за строежа на централата с капацитет 2000 мегавата с руската компания "Атомстройекспорт", филиал на "Росатом".

Няколко аналитици в енергийната сфера заявиха по времето на отказа от проекта, че той е станал икономически неизпълним заради натиска върху националния бюджет, рязко нарасналите разходи (оценявани на между 4 млрд. и над 10 млрд. евро) и прогнозите за търсенето на електричество на фона на намаляващото българско население и нарастването на цената на тока. Изразено беше и безпокойство относно опасното влияние на Русия, която вече доставя почти целия газ за България.
Референдумът беше свикан, след като петиция, организирана от опозиционната БСП, събра близо 545 хил. валидни подписа. Преминаването на бариерата от половин милион души автоматично разрешава провеждането на референдум. Парламентът, доминиран от Граждани за европейско развитие на България (ГЕРБ), има правомощието само да формулира въпроса върху бюлетината.

Любопитното е, че правителството премахна всякакви конкретни връзки с "Белене", като предлага на гражданите да гласуват просто "за" или "против" "нова ядрена централа". Ако изходът от референдума е положителен, може да се спори, а юристите със сигурност ще се радват да поспорят, че тази формулировка може да включва и прибавянето на нови реактори към съществуващата АЕЦ "Козлодуй". Ако възникне нужда от значително количество допълнителна електрическа енергия, прибавянето на допълнителна мощност към Козлодуй може да се окаже по-икономично от продължаването на строежа на "Белене".

Какъв всъщност ще е изходът не е ясно. Преди време ядрената енергетика беше гореща тема в България. Затварянето на два реактора на "Козлодуй" като предварително условие за присъединяването на страната към ЕС през 2007 г. беше силно непопулярен ход и много години общественото мнение подкрепяше солидно развитието на "Белене". Но резултатите от социологически изследвания в последно време са по-двусмислени, което предполага, че подкрепата намалява, като може би една трета от гласоподавателите категорично подкрепят нова ядрена централа.

Във всеки случай има верочтност референдумът да бъде обявен за невалиден.

За да бъде счетен вотът за валиден, участието трябва да достигне 60-те процента избирателна активност на последните парламентарни избори. Така е поставено високо препятствие от над четири милиона избиратели, които трябва да решат да пуснат бюлетина. Неотдавнашно изследване показа, че над 40 на сто от избирателите не знаят, че изобщо ще има референдум. Дори положителният вот да преобладава и референдумът да бъде валидиран от избирателната активност, правителството не е обвързано с никакви срокове за развитие на ядрената централа.

Така че това е въпрос с доста отворен край по проект, който, според експертите едва ли има развитие, референдумът за който така или иначе може да се окаже невалиден. Изглежда че това са големи усилия и (както отбеляза ГЕРБ) разходи за страната, изправена пред други неотложни предизвикателства и с малко пари в хазната.

Политически и енергийни аналитици в София твърдят, че референдумът вероятно трябва да бъде видян

в контекста на парламентарните избори догодина,

в които ГЕРБ ще се бори с явно възстановяваща се, ако не и възкръснала, БСП. Налагайки референдума, социалистите възродиха един въпрос, който изпълва с енергия твърдия им електорат и привлича значителна подкрепа извън него, а също така обединява влиятелните проядрени и проруски групи в България. Партията вероятно иска и да изтъкне, че уклончивата позиция на правителството за "Белене" не е единствената област, в която то проявява нерешителност. Но изтривайки конкретизирането за "Белене" на референдума, ГЕРБ може да предотврати възприемането на положителния вот като поражение и всъщност да получи маневрено поле, чрез което да се представи като проядрена партия и да остави открити възможностите за развитие на "Козлодуй" на по-късен етап.

"В крайна сметка това е междупартийно състезание и позициониране преди изборите", казва Даниел Смилов от Центъра за либерални стратегии. "БСП искаше да настрои хората срещу решението на ГЕРБ да прекрати проекта "Белене". Сега ГЕРБ иска да извърти въпроса по такъв начин, че да е възможно той да бъде прочетен и в негова полза", посочва той.

Не съвсем безсмислено упражнение, ако си български политик, коментира "Файненшъл таймс".