Гриша Камбуров е изпълнителен директор на най-голямата медийна организация у нас - Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори, в която членуват 69 медии. Преди това е бил главен секретар на организацията. Има богат опит в неправителствения сектор. Работил е за Програмата на ООН за развитие и Министерството на икономиката. - Наскоро от ПРОФОН обвиниха медиите, че заради тях се затруднява разпределението на събраните суми. Основателно ли е това твърдение според вас, г-н Камбуров? - Възмутен съм от становището на колегата Мариана Лазарова. Не крия, че останах неприятно изненадан от прочетеното. Тя е професионалист, когото уважавам, но казаното от нея е, меко казано, несериозно и в никакъв случай не отговаря на истината. Свидетели сме на поредния опит на ПРОФОН медиите, в качеството им на ползватели, да бъдат посочвани като основната причина за липсата на реално разпределение на средствата или ако има такова, то да е с огромно закъснение от 2-3 г. Тази теза е напълно невярна и е крайно време подобни спекулации да престанат. - Вярно ли е, че оператори, сред които има и членове на АБРО, изпращат със закъснение отчетите си или пък предоставят непълни данни? Категоричен съм, че радио- и телевизионните оператори, членове на АБРО, стриктно изпълняват договорните си отношения с ПРОФОН – изплащат в пълен размер договорените суми и навреме изпращат отчети за излъчената музика във формата, която ПРОФОН изисква. Схемата на работа с „Музикаутор“ е същата. До настоящия момент не съм забелязал нито веднъж „Музикаутор“ или друго дружество освен ПРОФОН да има претенции, че не получава отчетите или че ги получава със закъснения, и това да е основната причина и оправдание да не се прави разпределение. - Трябва ли да се преразгледат механизмите за разпределение на средствата? - Механизмите за разпределение на средствата във всяко едно дружество за колективно управление на авторски или сродни права се приемат от общото му събрание. То само следва да определи дейностите и сроковете по разпределението. Нелогично е почти всички дружества да разпределят ежегодно и навреме, а при други това да се бави с години. Така се ощетяват правоносителите - авторите, продуцентите, изпълнителите – реалните получатели на сумите, които ние заплащаме. Дружествата се явяват посредник, който следва след приспадане на административните разходи да разпределя сумите към своите членове, а не да дарява крупни суми на свързани с организацията юридически лица. - Адекватни ли са тарифите за възможностите на българските медии? - За условията на българския пазар са условно приемливи. Не съм съгласен, че се заплащат „жълти стотинки за музика”. Медиите настояват за засилен контрол, пълна прозрачност при разпределението на средствата и равнопоставено третиране на всички категории ползватели. За съжаление сега основните платци на дружествата са медиите, които формират около 85-90% от приходите им, а в останалите страни този процент е доста по-малък за сметка на приходите от публично изпълнение. Дружествата следва да положат усилия за сключване на договори с обектите, в които има публично изпълнение, а не да се надяват да се случва само след проверки на Министерството на културата. - Каква е съдбата на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП)? - Проектът буксува в безкрайни срещи под егидата на Министерство на културата. В началото на лятото по наша инициатива се проведе среща между АБРО, дружествата и министъра на културата проф. Стефан Данаилов. Категоричният извод от нея е, че ЗАПСП се нуждае от спешни изменения, актуализация, допълнения, за да отговори на новите обществени отношения, които изпревариха значително съществуващата правна уредба. Именно проф. Георги Саракинов, автор на ЗАПСП, обяви експертното си мнение, че разпоредбата, която регламентира дейността на дружествата, е изиграла своята историческа роля и правилно и навременно е урегулирала обществените отношения за времето, което е била писана и приета. В настоящия момент обаче тези разпоредби са безвъзвратно остарели и се налага цялостно да бъдат ревизирани. Именно затова министърът на културата определи срок за изпращане на писмени становища, след което пое ангажимент за създаването на работна група. Тя трябва да изготви окончателен текст на проекта. - Какво е развитието оттогава? - До настоящия момент, близо 3 месеца по-късно, резултат от срещата за съжаление отново няма. Така вече година и половина Министерството на културата създава работни групи, провежда срещи. Всеки път обаче под натиска на определени лица, заинтересовани от запазване на статуквото на безотчетност и безконтролност, добрите намерения остават само на думи. Зам.-министър Явор Милушев е изключително активен за решаване на проблемите, но само неговата дейност явно е недостатъчна. - Г-жа Лазарова изразява в пресата си и притеснения, че със законовите промени ще бъдат създадени условия за монопол на няколко организации. Какво е вашето мнение по въпроса? - Напротив, с промените в закона ще се избегне злоупотребата с господстващо положение на определени организации. Обоснована е обективната необходимост от въвеждането на определени правила за работата на организациите за колективно управление на права, както и детайлизиране на правната им уредба. С промените се цели да бъдат максимално защитени, от една страна, правоносителите, а от друга, и ние, ползвателите, от неправомерно поведение на дружествата. Установено бе фактическо монополно положение на една организация на пазара на съвременна хитова музика, което бе констатирано и от Комисията за защита на конкуренцията, както и съществуваща опасност от приемането на решения от тази организация, с които едностранно да наложат условия на ползвателите и да нарушат принципите на конкуренцията. Това се отнася за една определена организация, но съществуващата правна уредба създава предпоставки това да се случи с всяка друга, която защитава колективно управление на права, с оглед липсата на механизми на контрол и липсата на възможност за разрешаване на възникнали правни спорове, когато пострадали от недобросъвестни преговори са ползвателите. - Трябва ли да се увеличават глобите за неплащане, които в момента варират между 300 и 3000 лева? - Да, категорично! Ползватели и правоносители се обединихме около това становище. Вярно е, подобни мерки имат дисциплиниращ ефект, но на фона на реално работещата пазарна икономика тези суми са прекалено малки. - Преди месец Министерството на културата имаше среща с представители на туристическия бранш. Те се оплакаха, че не знаят за какво реално плащат и на кого. Основателни ли са притесненията им? - Резонно г-жа Анелия Крушкова, председател на Държавната агенция по туризъм, и останалите колегите задават въпроса каква е представителността на дружествата, за какъв обем права плащат, къде отиват парите им и ако платят на една организация, няма ли да има претенции и от други. Ние също повдигаме тези въпроси от дълго време. Решението ще бъде намерено само и единствено чрез изменения на закона. Следва изрично да се разпишат разпоредби за разрешаване на спорове. В момента не е решен въпросът, ако има повече от една организация за един и същ вид права, с коя ползвателят трябва да сключи договор. Независимо от празнините в законодателство, които са изцяло в ущърб на ползвателите, възнагражденията за авторски и сродни права са дължими и те следва да се изплащат от всички. - Каква е ситуацията в чужбина? - Навсякъде организациите за колективно управление на авторски и сродни права са под някаква форма на контрол от държавата. В различните страни са възприети различни модели, но навсякъде надзор съществува по отношение на регистрацията, на представителността, на обема права, на определяне на тарифите, разпределението на средствата. Само у нас върху дейността им не се упражнява никакъв надзор, което е крайно време да се промени. Това не е само позиция на АБРО, която обединява над 90% от радио- и телевизионните оператори, но и на БНР, и на голяма част от представителите на туристическия бранш.